Решение № 13485 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5543/2018 г.

Решение № 13485 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5543/2018 г., I о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 1079/21.02.2018 г., постановено по адм. д. № 13245/2017 г. на Административен съд – София град, с което е отменен РА № Р-22002217000218-091-001/04.08.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, изменен с решение № 1682/24.10.2017 г., на Директор на дирекция "ОДОП" София относно установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2012 г. В жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се че решаващият съд неправилно е тълкувал разпоредбите на ДОПК относно давността и по точно на разпоредбата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК /обн. ДВ бр. 63/2017 г., в сила от 04.08.2017 г./, като съдът след като е установил че е налице изтекла давност по време на ревизионното производство е следвало да се произнесе по съществото на спора като посочи че РА не подлежи на принудително изпълнение. По отношение данъчен период 2012 г., се сочи че неправилно АССГ е включил в разходите за този период само сума в размер на 7 500 лв., а не цялата от 13 000 лв., предвид влязъл в сила РА за съпругата. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество отхвърлена жалбата срещу процесния РА с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Ответникът по касационната жалба – Л. Т., с ЕТ "Л. Тосев", чрез процесуалният си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като навежда доводи че АССГ неправилно е тълкувал нормите касаещи давността в ДОПК. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Предмет на обжалване пред Административен съд – София град е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-22002217000218-091-001/04.08.2017 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор – ръководител на ревизията, изменен с решение № 1682/24.10.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, с който в резултат на приложения особен ред за облагане по чл. 122 и сл. от ДОПК са установени задължения на Л. Т., действащ като ЕТ "Л. Тосев" по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2012 г., посочени в обжалвания РА. С обжалваното решение съдът е отменил изцяло РА, изменен с решение № 1682/24.10.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, визирани в ДОПК. След подробен анализ на събраните в хода на ревизионното и съдебно производство писмени и гласни доказателства съдът е достигнал до извода, че не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. По отношение задълженията за 2009 г., съдът е посочил че органа не е оспорил факта че в хода на ревизията е изтекла давността по чл. 171, ал. 1 от ДОПК и поради непредставяне на доказателства относно наличието на обстоятелства по чл. 172, ал. 1-4 от ДОПК е приел че ревизията за задълженията за 2009 г. е възложена извън срока по чл. 171, ал. 1 от ДОПК и е отменил РА в тази част, тъй като приходният орган не е имал основание за възлагане на ревизията. В частта за задължения за 2012 г., съдът е посочил че неправилно приходният орган е възложил на ревизираното лице изцяло разходите за процесния период а не ги е разделил по равно със съпругата му, като вземането на половината от разходите е достатъчно за да се достигне до положителен баланс между приходите и разходите. Касационната инстанция намира за частично основателна касационната жалба подадена от Директора на дирекция "ОДОП" София само в частта за 2009 г. и неоснователна в частта за 2012 г. По селото на чл. 171, ал. 1 от ДОПК Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Установява се от доказателствата по делото, че първата ревизия е възложена със ЗВР № Р-2222181501484-020-001/15.12.2015 г., за установяване на задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периодите 2009 г. – 2014 г., в резултат на което е издаден и РА № Р-22221815010484-091-001/26.09.2016 г., като заповедта е връчена на 17.12.2015 г. Именно от този момент започва да тече срокът на ревизията. Започналият да тече давностен срок от 01.01.2011 г., е спрян с връчването на първоначалната ЗВР на 17.12.2015 г., до която дата са изтекли 4 години, 11 месеца и 17 дни. Установява се още че давностният срок е спрял да тече за периода от връчването на първото издаване на акта – 17.12.2015 г. до издаването на първият акт – 26.09.2016 г. Първоначално издаденият РА № Р-22221815010484-001/26.09.2016 г. е бил обжалван от 10.10.2016 г. поради което за времето на неговото обжалване до датата на отмяната му с Решение № 2221/16.12.2016 г., е налице спиране на давността на основание чл. 171, ал. 2, т. 4 от ДОПК което е за период от 67 дни и следва към остатъчният срок от 14 дена да се прибави и този срок. Правилно органа е посочил че останалата част от 5-годишният давностен срок би изтекъл на 16.12.2016 г., а процесната ревизия е възложена със ЗВР № Р-22002217000218-020-001/12.01.2017 г. респек. Обжалвания РА е издаден на 04.08.2017 г. т. е. след изтичане на 5-годишният давностен срок по отношение на задълженията за 2009 г. Неправилно обаче решаващият съд е счел че следва РА да се отмени тъй като приходните органи не са имали основание за възлагане на ревизията поради това че не е съобразено това с нормата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК. Последната в редакцията си в ДВ бр. 63/2017 г., в сила от 04.08.2017 г., гласи, че когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. Посочената разпоредба, намира приложение, ако съдът е отхвърлил оспорването, защото само ако не е отменен РА, е дължимо отбелязването, че същият не подлежи на принудително изпълнение, като настоящия случай не попада в тази хипотеза. С оглед именно тази нова разпоредба следва да се отмени решението в частта за задължения за 2009 г. и да се върне делото за разглеждане от друг състав на същият съд. При новото разглеждане на делото следва съдът да се произнесе по съществото на спора, като след детайлно обсъждане и преценка на събраните доказателства вкл. при нужда и назначаване на ССЕ, да установи размера на задължението за 2009 г. – установи размера на наличните парични средства към 01.01.2009 г., установи размера на приходите и разходите за процесния период, установи данъчната основа, а от там и дължимият се данък. При постановяване на решението съдът следва да прецени всички факти и доказателства имащи отношение към установяване на задълженията на лицето за процесния период, като изложи мотиви относно началното салдо към 01.01.2009 г., вкл. и по отношение на сумите за които РЛ твърди че са били налични към този период. При новото разглеждане на делото следва съдът да изложи и доводи относно наведените твърдения за неправилно включени суми в разходната част. По отношение задължението на РЛ за 2012 г., настоящата касационна инстанция счита решението на АССГ за правилно. Установява се, че сумата на получените доходи е в общ размер на 71 070 лв. и разходи в размер общо на 73 148. 67 лв., като в тези разходи са включени 13 000 лв., разходи за издръжка и живот, изцяло включени само в паричният поток на РЛ. По този начин определени разходите са незаконосъобразни и в противоречие с нормата на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК вр. § 1, т. 3 бук. "а" от ДР на ДОПК. Разделянето на две на разходите следва да се преценява от плоскостта на неразграничаемостта на приходите и разходите на живеещите в едно домакинство свързани лица т. е. решаващият съд правилно е посочил че следва разходите за издръжка да се разделят на половина между съпрузите, като установеното с РА на единият съпруг е ирелевантно за настоящия случай, тъй като в акта се установяват само размера на задълженията а неправилността на подхода в ревизионното производство на единият съпруг, влязло в сила, не води до стабилитет и по отношение на другият съпруг. Принципът на съпружеска имуществена общност (СИО), закрепен в Семейния кодекс върху придобитите по време на брака, в резултат на съвместен принос, вещни права и извършените разходи неправилно не е съобразен от органите по приходите, като е следвало в разходната част да се включат половината от реализираните разходи, касаещи издръжката на семейството, тъй като и двамата съпрузи имат равни права и задължения. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК