Определение № 208 от 07.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 877/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба (неправилно наречена „касационна“) на „Телесофт Консултинг“ ООД, [населено място] срещу определение № 164 от 19.01.2021 г. по в. ч. гр. д. № 137/2021 г. на Софийски апелативен съд. С въззивния акт е оставена без разглеждане подадената от дружеството частна жалба срещу постановеното от Софийски градски съд, ТО, VІ-13 състав протоколно определение от 25.11.2020 г. по т. д. № 694/2019 г., с което е оставена без уважение молбата му да бъде прието за съвместно разглеждане в производството направеното от него възражение за прихващане. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно. Изложените от него съображения обаче касаят изцяло неправилността на отказа на първата инстанция да приеме за разглеждане възражението за прихващане, а не извода на въззивния съд за недопустимост на частната жалба. Ответникът по частната жалба – ”Прокредит Банк България“ АД, [населено място] – не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от „Телесофт Консултинг“ ООД, [населено място] частна жалба срещу постановеното от Софийски градски съд, ТО, VІ-13 състав протоколно определение от 25.11.2020 г. по т. д. № 694/2019 г., с което е оставена без уважение молбата му за приемане за съвместно разглеждане в производството направеното от него възражение за прихващане, въззивният съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като с нея се атакува определение, което не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито в закона е предвидена възможност за обжалването му. Определението е правилно. Първоинстанционното определение, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от решаващия състав разбиране за недопустимостта да бъде обжалвано определението, с което не е прието направеното от ответника възражение за прихващане. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, обжалването на определенията е допустимо само в две хипотези – когато преграждат по-нататъшното развитие на делото (т. 1) и когато това е изрично предвидено в закона (т. 2). По отношение на постановеното от Софийски градски съд определение посочените предпоставки не са осъществени. Този акт няма преграждащ производството характер, тъй като не препятства развитието на делото, образувано по предявения от ищеца иск, нито лишава ответника от защита, доколкото същият разполага с възможността да предяви иск за вземането си в отделно производство. С оглед на това и предвид липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на първоинстанционното определение, изводът на въззивния съд за недопустимост на подадената частна жалба е правилен. Ето защо, постановеният от него акт следва да бъде потвърден. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение