Определение № 10688 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8561/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. И. И., чрез адв. К. Димчев против определение № 817/25.06.2026 г. постановено по адм. дело № 145/2026 г. по описа на Административен съд - Силистра (АС- Силистра), с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу отказ за предоставяне на носители на лични данни, обективиран в отговор от 15.05.2026 г. на „Лендиво“ООД и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател обжалва определението като неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. По подробно изложени доводи счита, че съдът неправилно е приел, че не е налице годен предмет на съдебен контрол. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на спора по същество.Претендира присъждане на разноски. Ответникът - „Лендиво“ООД не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. И. И. срещу изричен отказ за предоставяне на носители на лични данни обективиран в писмо отговор от 15.05.2026 г. на „Лендиво“ООД. Съдът е приел, за установено от фактическа страна, че производството е инициирано по искане на А. И. И. от 16.04.2026 г., подадено чрез пълномощника ѝ адв. К. Димчев, до „Лендиво“ ООД, с което на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EO - Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД), е заявено предоставяне на информация относно това, дали личните ѝ данни са обработвани от дружеството, да се посочат получателите на личните ѝ данни, предвиденият срок за обработване на всяка от личните й данни, включително останалите предвидени реквизити на всяка от личните ѝ данни и останалите предвидени реквизити,както и да и бъдат предоставени копия от цитираните лични данни които са в процес на обработване. Поискано е и предоставяне на информация за извършените от нея плащания, от която да е видно, суми в какъв размер и на кои дати са постъпвали за погасяване по горепосочения договор за паричен заем, както и кои компоненти от съответните договор и приложения към него са използвани от кредитора за заплатените суми (главница, лихви, такси, неустойки и други). Също така е поискала да ѝ бъде предоставено копие от Договор за потребителски кредит с идентификатор, посочен в ЦКР към БНБ № 2421476, ведно с приложенията към него, доколкото същите са носители на нейни лични данни. По направеното искане е изпратен по електронен път отговор от 15.05.2026 г. от управителя на „Лендиво“ ООД, към който е приложен формуляр за предоставяне на информация по чл. 15 от ОРЗД. В отговора и във формуляра са индивидуализирани обработваните лични данни на жалбоподателката, посочени са какви са целите на обработване, посочен е източникът на личните данни на А. И. И., а именно: договор за кредит, сключен с „Лендиво“ ООД, както и представени документи за самоличност при кандидатстване. Изброени си категориите лични данни, получателите им, срокът за съхранението им, визирано е правото на лицето да изиска коригиране или изтриване на личните му данни или ограничаване на обработването им, както и че съществува автоматизирана оценка на кредитоспособността, чрез алгоритъм, който анализира предоставената информация и данни от регистри (напр. ЦКР). Относно направеното искане за предоставяне на копия от документи и информация относно размера на дълга, в писмото е посочено, че искането е неоснователно и се отказва предоставянето им доколкото Дружеството има задължение само и единствено да предостави копие от обработваните лични данни, а не да възпроизвежда копие от документи, които са част от обработваните лични данни. При така установеното съдът е приел, че искането на А. И. И., в частта касаеща предоставяне на копия от документи и на извлечения и справки относно размера на задълженията и на погасената част от тях, не може да бъде обосновано с правото на субект на данни по смисъла на ОРЗД. С оглед изложеното съдът е приел, че искането в тази си част не съдържа волеизявление на физическо лице, което в качеството му на субект на данни търси защита на свое право, регламентирано в ОРЗД, а представлява изявление на страна по договор за заем, т. е. на страна по облигационно правоотношение и е извън сферата на административните правоотношения. В заключение съдът е обосновал извод, че в този смисъл ответното дружество не е сезирано от жалбоподателката с писмено заявление по чл. 37б от ЗЗЛД, т. е. не е налице надлежно сезиране на администратор на лични данни от легитимирано лице за упражняване право по чл. 15 - 22 от Регламента, респ. не може да бъде формиран отказ на администратор на лична данни (изричен или мълчалив), който да подлежи на оспорване по реда на АПК.Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК, оставил е без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото Определението е валидно, допустимо, но неправилно. Изложените от първата инстанция мотиви за недопустимост на жалбата на А. И. И. не кореспондират както с доказателствата по делото, така и с приложимия материален закон. В искането подадено от А. И. И. от 16.04.2026 г. недвусмислено е формулирано волеизявление, с което физическо лице като субект на лични данни иска от администратор на лични данни достъп до обработваните негови лични данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679. Позоваването на регламента не е произволно и посочване правното основание на искането (чл. 37б от Закона за защита на личните данни) не е произволно, а е свързано с твърдения за обработване на лични данни и желание да се извърши проверка относно законосъобразността на тяхното обработване от конкретния администратор. Описанието им чрез техния материален носител е ясно разграничено и мотивирано. Въпрос по същество на спора е в какъв обем и под каква форма субектът на данни има право да получи достъп до тях, а не по допустимост на съдебния контрол върху непроизнасянето на администратора на лични данни. В съответствие с разпоредбите член 12, параграф 1 във връзка с член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, субектът на данни има право да поиска от администратора на лични данни потвърждение дали администраторът обработва негови лични данни и ако това е така достъп до данни и информация в обема посочен в цитираната разпоредба. Изрично трябва да бъде посочено, че обсъжданите факти и обстоятелства са от правно значение за спора по същество, а не за допустимост на жалбата, в която изрично се твърди, че е упражнено право по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 по което е формиран отказ да бъде удовлетворено искането на жалбоподателката от „Лендиво“ ООД, като администратор на лични данни. С оглед изложеното настоящият състав приема, че в случая не е налице посоченото в обжалваното определение правно основание по чл.159, т.1 АПК, поради което то се явява незаконосъобразно и трябва да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изхода на спора направените и претендирани разноски за настоящата инстанция подлежат на определяне по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК. по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение