Определение № 164 от 04.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1084/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], обл. Стара З., чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт М. Иванова И., срещу определение № 1 319 от 30.11.2012 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по ч. т. д. № 821/2012 г. Със същото се потвърждава разпореждане за незабавно изпълнение от 25.07.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 4 160/2012 г. по описа на СЗРС, както и определение № 2 835/17.09.2012 г. по ч. гр. д. № 4 160/2012 г. по описа на СЗРС, с което се отхвърля искането за спиране на принудителното изпълнение. По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на Върховен касационен съд. Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че подадената частна жалба е неоснователна, с оглед на което въззивното определение следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения: С обжалваното определение е потвърдено разпореждане за незабавно изпълнение от 25.07.2012 г., както и определение № 2 835/17.09.2012 г., постановени по ч. гр. д. № 4 160/2012 г. по описа на СЗРС, с което се отхвърля искането за спиране на принудителното изпълнение. Това определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производство или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените хипотези, въззивните определения могат да бъдат атакувани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, каквото не е обжалваното определение. Въззивното определение не и от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като с него не се прегражда по - нататъшното развитие на делото, а изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това, с него само се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, като не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, с оглед на което не може да се приеме, че същото попада в хипотеза на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В тази връзка действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 419 и чл. 420 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 от ГПК и не подлежат на касационен контрол. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 148/2010 г.; определение № 512 от 24.06.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 284/2010 г., определение № 404 от 08.06.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 444/2010 г., определение № 300 от 26.04.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 254/2010 г., определение № 422 от 18.06.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 406/2010 г., определение № 204 от 11.03.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 19/2010 г., определение № 306 от 27.04.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 257/2010 г.; определение № 434 от 04.06.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 277/2010 г., определение № 498 от 05.07.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 288/2010 г. и определение № 394 от 18.05.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 363/2010 г. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК и чл. 420 ГПК. Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира, че обжалваният съдебен акт не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение