Определение № 434 от 14.10.2025 г. на ВКС по н. д. № 914/2025 г.

Производството е по чл. 351, ал. 6 НПК. С разпореждане № 1710 от 25.09.2025 г, по ВНЧХД № 806/25 по описа на Варненски окръжен съд, съдия от въззивния съд е върнал касационната жалба на подсъдимата адвокат С. П. К., депозирана чрез защитника й адвокат В., срещу решение № 268 от 10.09.2025 г, по ВНЧХД № 806/25, като е приел, че жалбата е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол. Срещу цитираното разпореждане в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимата адвокат С. П. К., депозирана чрез защитника й адвокат В., на основание чл. 351, ал. 6 НПК. В жалбата е посочено, че във ВКС е образувана преписка по администрирана касационна жалба вх. № 51654 от 19.09.2025 г и молба към същата с вх. № 51659 от 23.09.2025 г. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 268 от 10.09.2025 г на Варненски окръжен съд като въззивна инстанция, по ВНЧХД № 806/25, е проверена присъда на Варненски районен съд № 234 от 21.10.2024 г, по НЧХД № 712/24, с която по тъжба на Д. А. Ч. е реализирана наказателната отговорност на подсъдимата адвокат С. П. К.. Срещу въззивнния акт е подадена касационна жалба от подсъдимата адвокат С. П. К., депозирана чрез защитника й адвокат В., която жалба е върната, на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 НПК, с разпореждане № 1710 от 25.09.2025 г. Съдията от въззивния съд е посочил, че жалбата се явява недопустима, тъй като решението на окръжния съд като въззивна инстанция, постановено по дело от частен характер, не подлежи на касационно обжалване. Срещу цитираното разпореждане е постъпила жалба от подсъдимата адвокат С. П. К., депозирана чрез защитника й адвокат В.. С жалбата, постъпила по реда на чл. 351, ал. 6 НПК, се иска да бъде отменено разпореждането за връщане на касационната жалба и делото да бъде върнато във въззивната инстанция за администриране на касационната жалба. Настоящата инстанция намира, че обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 346, т. 1 и 2 НПК, по касационен ред могат да бъдат обжалвани решенията и новите присъди на апелативния съд, както и новите присъди на окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, извън случаите, касаещи приложението на чл. 78 а НК. С оглед на изложеното, когато окръжният съд като въззивна инстанция се произнася по дела от частен характер, постановеният съдебен акт не подлежи на касационен контрол. Ето защо, касационната жалба на подсъдим по дело от частен характер се явява недопустима, а такъв е настоящият случай. Що се отнася до аргумента, че касационната жалба не би могла да бъде върната, при положение, че по тази жалба във ВКС е образувано касационно производство, следва да се отбележи следното: По цитираната в настоящата жалба администрирана касационна жалба вх. № 51654 от 19.09.2025 г и молба към същата с вх. № 51659 от 23.09.2025 г е налице произнасяне на Заместник председателя на ВКС и Председател на Наказателната колегия, с което преписката е върната на Районен съд, Варна, за осъществяване на процедурата по администриране на жалбата. След постъпване на касационната жалба и молбата към нея във Варненски окръжен съд съдията от въззивния съд е приложил правилно закона, като е постановил разпореждане, с което, по реда на чл. 351, ал. 5, т. 3 НПК, е върнал касационната жалба. С оглед на изложеното, не може да бъде споделен аргумента, че касационната жалба вече е послужила за образуване на производство пред ВКС, което сочи на незаконосъобразност на разпореждането за връщане на жалбата, тъй като от описаната хронология на действията от подаване на жалбата до нейното връщане е установено, че в нито един момент касационната жалба не е третирана като редовна. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата срещу разпореждането за връщане на касационната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 351, ал. 6 НПК, ВКС, ІII НО,