Определение № 290 от 24.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1099/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Кабел експерт” ООД срещу определение №6299 от 24.04.2020 г. по ч.гр.д.№3080/2020 г. на СГС. С обжалваното определение е потвърдено определение №308188 от 20.12.2019 г. по гр.д.№37862/2018 г. на СРС, с което е оставено без уважение искането на „Кабел експерт” ООД за възстановяване на срок за подаване на въззивна жалба срещу постановеното по делото решение. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението на въззивния съд, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е посочено, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване, тъй като определението подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, а в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС и с практиката на ВКС, е нарушено процесуалното право на защита на жалбоподателя. Ответникът по жалбата – „Интер престиж” ЕООД заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение съставът на СГС е приел, че когато страната е упълномощила процесуален представител в производство, в което се е стигнало до пропускане на установен в закона преклузивен срок, за да бъде възстановен последният, следва да са налице особени непредвидени обстоятелства както за жалбоподателя, така и за упълномощения представител. Посочил е, че в конкретния случай не е доказано, че по отношение на жалбоподателя е налице внезапно и неочаквано възникнало препятствие, което обективно не му е позволило да предприеме съответното процесуално действие – да подаде въззивна жалба в срок, нито са представени доказателства за наличие на такова обстоятелство – както по отношение на първия, така и по отношение на новоупълномощения процесуален представител. Изложил е съображения, че по делото не са представени доказателства, че пълномощното на адвокат К. е оттеглено преди изтичане срока за обжалване, а и съгласно чл.35 от ГПК оттеглянето на пълномощното е валидно само след уведомяване на съда за това действие. По отношение твърденията за наличие на противоречия във вътрешните отношения между доверител и довереник, възникнали след постановяване на осъдително съдебно решение, е изразил становище, че дори и такива да са налични, то те не представляват особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК, попречило на страната и новоупълномощения адвокат да предприемат съответното процесуално действие. В случая частният касатор не е формулирал материално или процесуалноправен въпрос/и, обусловил/и решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в частната касационна жалба и в изложението съображения за противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС и съдилищата, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/ и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби - правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба и в изложението, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,