Определение № 1154 от 28.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1672/2023 г.

Производството е по чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. Я. Н. срещу определение № 50003 от 13.01.2023г. по ч.т.д. 1642/2022г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, II ТО, с което е оставена без уважение молбата ѝ за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство и изготвяне на частна жалба срещу постановеното по същото дело определение № 50455 от 31.10.2022г. Жалбоподателят поддържа, че жалбата му е в срок предвид липсата на редовно връчване на обжалвания акт. Моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира обжалвания съдебен акт за валиден, допустим и правилен. Предвид нормата на чл. 95 ГПК правна помощ се предоставя по писмена молба на страната, която иска да получи такава. Съдът дължи произнасяне по молбата въз основа на приложените към нея доказателства в закрито заседание. Последният ред е спазен по молбата на Й. Н. като съдът не е излязъл от рамките на сезиралото го искане и е постановил допустим съдебен акт. Предвид нормата на чл. 23, ал. 2 от Закон за правната помощ системата за правна помощ обхваща случаите, когато страна по гражданско дело няма адвокат, желае да има такъв, но няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Видно от преписката по делото молителят Н. е представила декларация, с която посочва, че не се намира в брак, но „живее на семейни начала“; здрава е; не получава заплата в България; има два апартамента в [населено място]; има две непълнолетни деца, а източникът на средства за издръжка е „работа в Англия“. С обжалваното определение № 50003 от 13.01.2023г. по ч.т.д. 1642/2022г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, II ТО, съдът е приел, че от представената от Н. декларация не може да бъде направен извод, че молителят не притежава достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Счел е, че предоставянето на правна помощ не е оправдано и от гледна точка на ползата, която ще донесе на молителя, доколкото законът не изисква приподписване на частната жалба от една страна, а от друга частната жалба би била и очевидно неоснователна предвид съдебния акт, срещу който е насочена, с което се покриват отрицателните предпоставки на чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПП. По тези мотиви молбата на Н. е оставена без уважение. Определението е правилно. В тежест на молителя в производството по чл. 95 ГПК е да установи наличието на предпоставките на чл. 23 ЗПП за предоставяне на правна помощ. Поведението на молителя Н., изразяващо се в некоректно попълване на декларация за семейно и имотно състояние – не е посочен размер на доходите от работата ѝ в Англия, препятства установяването на реалното ѝ имотно състояние и в този смисъл на верността на изложените в молбата ѝ по чл. 95 ГПК твърдения, че не разполага със средства да заплати възнаграждение за представляването ѝ от адвокат, поради което и доколкото не се установява изискуемата с чл. 23, ал. 2 ЗПП предпоставка – страната да няма средства за заплащане на адвокат, молбата по чл. 95 ГПК за предоставяне на правна помощ следва да бъде оставена без уважение. Отделно от горното, съдът констатира, че молителят Н. е упълномощила адвокат М. А. да я представлява във връзка с обжалването на определение № 3099 от 24.11.2021г. по ч.гр.д. 2437/2021г. по описа на САС с изричното отбелязване, че дадените пълномощия следва да се тълкуват в полза на упълномощения да я представлява адвокат, а производството пред ВКС, включително искането за правна помощ, са част от процедура, развила се именно по подадената от Н. жалба срещу последния съдебен акт. Предвид нормата на чл. 3 ЗПП при извършване преценка основателността на подадената молба за предоставяне на правна помощ съдът отчита и целта на закона да е да се гарантира равен достъп на лицата до правосъдие и последната цел не оправдава на страна с упълномощен адвокат да бъде предоставяна правна помощ и заплащано възнаграждение от НБПП. По горните мотиви на съда обжалваното определение при съвпадение крайните изводи на двете инстанции следва да бъде потвърдено. Дължимата по делото държавна такса в размер на 15 лв. следва при условията на чл. 77 ГПК да бъде събрана от жалбоподателя Н.. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение