Определение № 642 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 360/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал.1, т.1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Амура сити“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адв. Т. Патаринска против протоколно определение от 02.12.2025 г., постановено по адм. д. № 1942/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което производството по делото е прекратено. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т.3 във вр. с чл. 236 АПК. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – заместник-кмет на Община Варна, в срока по чл. 232 АПК в писмено възражение, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от лице с правен интерес от обжалването, а разгледана по същество за основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното протоколно определение от 02.12.2025 г. Административен съд гр. Варна, оставя без разглеждане, на основание чл. 159, т.4 АПК, жалбата на „Амура сити“ ЕООД, с която се иска прогласяване нищожността на заповед № Г-109/14.03.2007 г., издадена от заместник – кмет на Община Варна, с която е одобрен подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) на УПИ Х-341, ХІ-341, ХІІ-341, ХІІІ-341, ХІV-341 и ХV-341 по плана на ЗПЗ, гр.Варна по отношение на УПИ Х-341, УПИ ХІ-341- „За смесено предназначение“, УПИ ХІІ-341, УПИ ХІІІ-341, УПИ ХІV-341, УПИ ХV-341- „За смесено предназначение“ по плана на ЗПЗ, гр.Варна, кв.57, кв.61 и улична регулация от о.т. 5001 до о.т. 5006, от о.т. 5006 до о.т. 4550 и от о.т. 5003 до о.т. 4544 по плана на ЗПЗ гр. Варна и прекратява производството по делото. С обжалваното определение дружеството е осъдено да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване, тъй като с обжалваният план не се засяга неблагоприятно негови права или законни интереси. Сочи, че в случая ПУП, в частта на уличната регулация е благоприятен за жалбоподателя, като не се накърняват негови права и не се влошава положението му. Приема, че с оспорения ПУП не се създават нови задължения или ограничения. Сочи, че, ако общината не е отчуждила част от имотите след влизане в сила на обжалваната заповед № Г-109/14.03.2007 г. на заместник-кмета на Община Варна това не обосновава правен интерес от подаване на жалба, тъй като забавянето на общината да отчужди имотите представлява друга процедура. Посочва, че в случая ПУП не създава сам по себе си задължение за незабавно отчуждаване, а уличната регулация, предвидена с оспорения ПУП осигурява транспортен достъп до имотите на жалбоподателя, дава и възможност за отчуждаване, но не определя срок за това. Сочи, че самият ПУП не е акт за отчуждаване, а отчуждителната процедура е отделно административно производство. Приема, че закъснението или липсата на отчуждаване не е проблем на оспорения ПУП-ПРЗ, а жалбоподателят има различни процедурни възможности по ЗУТ, включително и за достъп до имотите си. Приема, че правен интерес за оспорване жалбоподателят би имал: ако се твърди, че ПУП в частта на уличната регулацията е толкова остарял, че е фактически невъзможна или се предвиждат улици върху имот, който не може да се отчужди, ако част от имота попада в улична регулация (отчуждаване); Ако уличната регулация затруднява или прекъсва достъпа до имота на жалбоподателя, респективно имотът става неизползваем поради ПУП; Ако се променя режимът на застрояване или функционалното предназначение, ако се нарушава правото на светлина, достъп или обслужване. По тези съображения съдът приема, че за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване и прекратява производството по делото. Обжалваното определение е неправилно и необосновано. С обжалваната от „Амура сити“ ЕООД заповед № Г-109/14.03.2007 г., издадена от заместник – кмет на Община Варна с искане за прогласяване на нищожност е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ Х-341, УПИ ХІ-341- „За смесено предназначение“, УПИ ХІІ-341, УПИ ХІІІ-341, УПИ ХІV-341, УПИ ХV-341- „За смесено предназначение“ от кв.57, кв.61 и улична регулация от о.т. 5001 до о.т. 5006, от о.т. 5006 до о.т. 4550 и от о.т. 5003 до о.т. 4544 по плана на Западно промишлена зона, гр. Варна. В случая е безспорно, че жалбоподателят се легитимира като собственик на ПИ с [идентификатор] (УПИ XV-341), с площ от 5097 кв.м, ведно с построените в него сгради, съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 23, том ХХVІ, дело № 5761/18.05.2020 г. по описа на Службата по вписванията гр.Варна и на [ПИ] (УПИ XII-341) с площ от 5279 кв. м., ведно с построените в имота сгради, съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот, придобит чрез публична продан по изп.д. № 890/2021 г. по описа на частен съдебен изпълнител № 712 – Варненски окръжен съд, които имоти попадат в обхвата на плана. Разпоредбите на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ определят кръга на субектите, които са заинтересувани лица в производството по одобряване на подробни устройствени планове и техните изменения, като предвижда, че непосредствено засегнати са собствениците, носители на ограничени вещни права и концесионерите на имотите, предмет на плана (чл. 131, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 ЗУТ), както и собствениците на съседни имоти в хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 2-5 ЗУТ. С оглед представените от дружеството по делото документи за собственост, следващи датата на издаване на заповед Г-109/14.03.2007 г. от заместник-кмета на Община Варна и съгласно Тълкувателно решение № 3/16.04.2013 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, правният интерес на оспорващото дружество следва да се определи към момента на подаване на жалбата. В случая в противоречие с цитирания тълкувателен акт и изготвената по делото съдебно-техническа експертиза съдът не излага никакви мотиви в тази насока, а изложените такива касаят същността на спора. В случая правният интерес следва да се прецени през призмата на специалната норма на чл. 131 ЗУТ, определяща кръгът на заинтересованите лица, имащи право да оспорят ПУП, а не на общата по чл. 147, ал. 1 АПК. По изложените съображения оспореното определение следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на процесуалните действия, при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт. При този изход на спора по претенцията на частния жалбоподател за разноски административният съд следва да се произнесе с крайния си съдебен акт. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение