Определение № 60343 от 30.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4295/2021 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 284149 от 19.07.2021 г. по регистъра на Районен съд – Пловдив, подадена от А. И. Б. чрез адв. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 260276 от 22.10.2020 г. по гр. д. № 1413/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив. В молбата се излагат твърдения, че паралелно с исковото производство, приключило с постановяване на решението, чиято отмяна се иска е водено срещу молителя наказателно производство (досъдебно производство № 492/2017 г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив) за престъпление по чл. 201 НК, което е прекратено с постановление на прокурора от 02.04.2021 г. Счита, че това постановление (в частност направеното съждение за правомерно получена от молителя сума за командировъчни пари в размер на 700 лв.) е от значение за гражданската му отговорност, реализирана с атакуваното решение на окръжния съд (влязло в сила на датата на постановяването му като неподлежащо на касационно обжалване) и осъществява основание за неговата отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - представлява ново обстоятелство от съществено значение за делото. Ответникът „АСК Транспорт“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. К. е подало отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, с който ангажира становище за недопустимост, респ. за неоснователност на молбата за отмяна. При преценка допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното. Молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, каквото се поддържа от молителя, е налице когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Разпоредбата има предвид такива юридически или доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила. В случая твърдяното ново обстоятелство е издаденото на 02.04.2021 г. (т.е. след постановяване на 22.10.2020 г. на окончателното решение, чиято отмяна се иска) постановление на прокурор от Районна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното производство по ДП № 492/2017 г. на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив. Ето защо въпросното обстоятелство няма характеристиката на ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Определящото за реализиране на очертания фактически състав е дали заявеното обстоятелство (или писмено доказателство) е съществувало към датата на постановяване на въззивното решение, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай позоваването е на факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, а отмяна въз основа на нововъзникнали обстоятелства е недопустима. Те не са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна и могат да бъдат основание за нов иск, но не са от значение в производството по Глава двадесет и четвърта на ГПК. При така заявените факти липсват твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, вкл. и това по т. 1, поради което молбата за отмяна е недопустима – вж. постановките по т. 10 на ТР № 7/31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Тя не следва да се разглежда по същество, а образуваното по нея производство се прекрати. При този изход на делото молителят дължи на ответника по молбата заплащане на сторените в настоящото производство разноски. Искането на ответника за присъждането им обаче е недоказано. С отговора по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК страната моли да й бъдат присъдени разноски без да уточнява техния размер, нито да представи доказателства за тяхното извършване. Едва с молба вх. № 68252 от 01.11.2021 г. по регистъра на ВКС (с дата на пощенското клеймо от 28.10.2021 г.) или една седмица след изтичане на едноседмичния срок за отговор на молбата за отмяна, установен в горната разпоредба, ответникът представя изискуемите доказателства заедно със списък по чл. 80 ГПК за размера на своята претенция. Налага се извод, че макар и да установяват заплащането на адвокатско възнаграждение за настоящото производство, приложените доказателства са несвоевременно представени, поради което разноски на ответника не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.