Определение № 117 от 27.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 537/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “О” АД, гр. С. срещу определение № 172/08.04.2009г., постановено по ч.гр.д. № 206/2009г. от Л. окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 495/10.03.2009г. по ч.гр.д. № 173/2009г. на Т. районен съд за отхвърляне на молбата на частния жалбоподател да издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против К. Б. М. за сумата от 5608.97 лв. главница, мораторни и договорни лихви. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основа с произнасянето от въззивния съд по процесуален въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Ответникът К. М., гр. Т. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417, т.2 ГПК За да постанови обжалваното определение Л. окръжен съд е приел, че представеното извлечение от счетоводните книги и договор за потребителски кредит не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане, тъй като отразяват първоначалния размер на кредита, направените погасителни вноски и момента на настъпване на предсрочната изискуемост. Според частния жалбоподател противоречието в практиката на съдилищата произтича от различието в извършената преценка на документите, представени от банката като извлечения от счетоводните книги. Сочи две определения на ВКС – О. №264/07.05.09г. по ч.т.д. № 210/09г. на І т.о. и О. № 118/24.02.09г. по ч.т.д. № 25/09г. на ІІ т.о. Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване. В цитираните определения на ВКС са изложени съображения, че за редовността на документа – извлечение от счетоводните книги, представляващ основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК е достатъчно в същия да се съдържат данни за договора за кредит – дата на сключване, размер, кредитополучател, усвояването му, размера на просроченото задължение за главницата, договорните и наказателните лихви. Постановеното определение е противоречие с обективираната в тези съдебни актове практика, поради което касационното обжалване следва да се допусне. По същество обжалваното определение е неправилно. Представеното извлечение от счетоводната книга на банката отразява договора за кредит, кредитополучателя, усвояването на сумата, неплатената главница и начислените договорни и наказателни лихви, а предсрочната изискуемост на кредита произтича от разпоредбата на чл.19 от договора от 30.11.2007г., съгласно която страните са се съгласили предсрочната изискуемост да настъпва без уведомяване на кредитополучателя, т.е. в отклонение от реда по чл.60 ЗКИ. По тези съображения въззивното определение следва да се отмени и се постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд