Определение № 263 от 27.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 928/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Пловдивска Света Митрополия срещу определение №744 от 28.12.2015 г. по ч.т.д.№3545/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на Пловдивска Света митрополия срещу определение от 15.06.2015 г. по ч.т.д.№372/2015 г. на АС Пловдив в частта му, с която е оставена без уважение молбата на същия жалбоподател за присъждане на разноски в производството, образувано по молба на [фирма] за освобождаване от държавна такса. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се иска отмяната му. Ответникът по жалбата не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да остави без разглеждане подадената частна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че сега действащият ГПК – в сила от 01.03.2008 г., е уредил императивно възможността страната да иска преразглеждане /допълване или изменение/ на съдебен акт в частта за разноските, като е недопустимо директно обжалване в тази част на постановения съдебен акт, без преди това страната да е инициирала производство по реда на чл.248 от ГПК. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Действащият процесуален закон не съдържа разпоредба, аналогична на чл.70 от отменения ГПК, поради което недоволната от съдебния акт в частта за разноските страна, не може да го атакува по инстанционен ред в тази му част, а сезирането на постановилия съдебния акт съд с искане по чл.248 от ГПК, е единственият път за защита за тази страна. В този смисъл частната жалба срещу определението на АС е недопустима, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение