Определение № 4909 от 13.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9465/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Граждански процесуален кодекс (ГПК). Образувано е молба /искане/ на Б. С. П., чрез процесуален представител, и на адвокат С. Гогов, за изменение на решение №2522/12.03.2025г., постановено по адм. д.№9465/2024г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, в частта относно разноските. Ответната страна не изразява становище по искането за изменение на решението в частта относно разноските. Върховният административен съд намира искането за допустимо, но неоснователно по следните съображения: С решение №2522/12.03.2025г., постановено по адм. д.№9465/2024г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ съдът: Отменя Решение №9606 от 24.06.2024г., постановено по административно дело №4954/2024г. на Административен съд София-град, и вместо него Постановява: Отменя решение №328605-60 от 27.02.2019г. на директора на ГДНП, в частта, с която на осн. чл.32, ал.4 ЗЗЛД, чл.3 от Инструкция №8121з-748/20.10.2024г., във вр. с чл.25, ал.3, чл.26, ал.1, т.3 и ал.2 ЗМВР, във вр. с чл.2, ал.2, т.5 ЗЗЛД е отказано заличаването на личните данни на Б. С. П., обработвани в информационните фондове на МВР във вр. със ЗМ №№325/12.07.2023г. на РУ Пещера-ОДМВР Пазарджик; предварително производство: „обвиняем“ по сл. д.№43/16.07.2003г. на РСС Пещера; и наказателно производство „ефективно наказание“-присъда №9/2003г. на РС-Пещера, по съдебно дело №410/2003г. за престъпление по чл.346, ал.1 НК, наложено наказание „обществено порицание“, и Връща преписката в тази част на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за произнасяне по заявление вх.№328605-505 от 26.11.2018г. на Б. С. П., след изпълнение дадените указания в мотивите на настоящото съдебно решение. При определяне на разноските съдът е посочил, че съобразно изхода на спора разноски по делото не се присъждат. Неоснователно е искането на П. за присъждане на разноски за платена държавна такса в размер на 10 лева, защото претенция за заплащане на сторени разноски от Б. П. не е направена по делото пред касационната инстанция. Искане в този смисъл не се съдържа както в представения писмен отговор на касационната жалба, така и проведеното открито съдебно заседание по делото на 22.01.2025г. Неоснователно е искането и в частта, относно заплащане на процесуалния представител на П. - адвокат С. Гогов адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за две съдебни инстанции, защото първоинстанционното решение е отменено, а в касационното производство насрещната страна не е осъдена за разноски. Това налага извод за липса на основания за изменение на решението в частта относно разноските. По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК, вр. чл.144 АПК Върховният административен съд, пето отделение,