Решение № 5638 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 851/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, против Решение № 5449/ 09.12.2025 г., постановено по адм. д. № 176/ 2025 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Касаторът твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с приложимите за случая норми на Закона за водите (ЗВ) и АПК - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът е формирал своите изводи изцяло върху заключението на вещото лице, което според касатора подкрепяло изцяло тезата на жалбоподателя и излагало теоретични положения, вместо да дава реална оценка на ПУРБ 2022-2027 г. на Западнобеломорски район (ЗБР). Оспорва извода на съда, че не са изпълнени условията на чл. 73, ал. 1, т. 1-3 от ЗВ. Обръща внимание, че освен в настоящия ПУРБ на ЗБР 2022 – 2027 г. процесното подземно водно тяло (ПВТ) е било оценено в риск по количествено състояние и в предходния ПУРБ 2016-2021 г., с което настоява, че е налице продължителен по време и по действие натиск от водовземане от подземни води от това подземно водно тяло в рамките на два шестгодишни цикъла. Моли да се отмени обжалваното решение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмено становище, процесуалният му представител, ст. юрисконсулт Панчева, поддържа касационната жалба и настоява за нейното уважаване. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ответника. Ответникът – „Фамили партнерс“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Петрич, представлявано от управителя К. Ч., чрез адв. А. Рашев, АК – Благоевград, в писмен отговор оспорва касационната жалба, като развива подробни съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Стойкова, редовно преупълномощена, която оспорва касационната жалба и представя Писмена защита, в която излага своите доводи за нейната неоснователност. Претендира разноски, като представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Представителят на Върховна касационна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „Фамили партнерс“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Петрич, представлявано от управителя К. Ч., против Решение № ПО-01-22/ 21.01.2025 г. на Директора на Басейнова дирекция (БД) ЗБР, с което на основание чл. 52, ал. 1, т. 4, чл. 72, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 73, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗВ и на основание приетия с Решение № 919/ 31.12.2024 г. на Министерски съвет План за управление на речните басейни в Западнобеломорски район за басейново управление (ПУРБ) 2022-2027 г., във връзка с чл. 174а, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (Наредба № 1) и във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, е изменено служебно Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41590248/ 25.01.2021 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район" - Благоевград, с титуляр „Фамили партнерс" ООД, в подточки а/ и в/ от раздел „Параметри на разрешеното водовземане" и раздел „Разпределение на разрешения годишен воден обем по цели за ползване на подземните води", като Подточки а/ и в/ от раздел „Параметри на разрешеното водовземане" и раздел „Разпределение на разрешения годишен воден обем по цели за ползване на подземните води" са изменени, както следва: Параметри на разрешеното водовземане: Разрешено водовземане по Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41590248/ 25.01.2021 г., издадено от Директора на БД ЗБР на „Фамили партнерс" ООД, служебно изменение: а/ Разрешен средноденонощен дебит: Q пр. ср. дн = 1.005 л/сек се изменя служебно на Q пр. ср. дн. = 0.027 л/сек; в/ Разрешен годишен воден обем: 31 680.000 куб. м/годишно, се изменя служебно на 868 куб. м/годишно и Разпределение на разрешения годишен воден обем по цели за ползване на подземните води: за други -цели – от 31 680 куб. м/год., се изменя на 868 куб. м/год. Съдът е изложил в съдебното решение, че съгласно действащия ПУРБ в ЗБР 2022-2027 г. процесното подземно водно тяло „Порови води в Неоген - Струмешница" с код BG4G000000N011 (допусната техническа грешка относно кода – записан BG4G000000N014 и местонахождението – записано Благоевград) се намира в „лошо количествено състояние" и „лошо химично състояние", както и че общото състояние на подземното водно тяло е „лошо". Отбелязал е, че в Програмата от мерки на ПУРБ 2022-2027 г. на ЗБР - Приложение 7.2.2. – „Програма от мерки за повърхностни и подземни водни тела" от Раздел VII, за конкретното подземно водно тяло е предвидена ключова типова мярка (КТМ) - Подобряване на управлението като основна и административна мярка с код СА_3 – „Изменение или отнемане на разрешителни за водовземане от подземни води в резултат от преразглеждането им". Действие за изпълнение на мярката е: „Отнемане на част от разрешените водни количества в издадените разрешителни за водовземане за ПВТ определени в риск/лошо състояние по количество" с код СА_3_4, насочена конкретно към Разрешителното за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41590248/ 25.01.2021 г. Посочил е, че в оспорения административен акт са цитирани разпоредбите на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗВ; чл. 75, ал. 2 от ЗВ и чл. 174а, ал. 2 от Наредба № 1/ 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, въз основа на които и предвид описаните в решението факти, административният орган е достигнал до извода, че в конкретния случай са налице законовите предпоставките за служебно изменение и във връзка с приетия с Решение № 919/ 31.12.2024 г. на Министерския съвет ПУРБ 2022-2027 г. с цел изпълнение на предвидената мярка с код СА_3, по Приложение 7.2.2 от Раздел VII на ПУРБ 2022-2027 г., съответно, че следва служебно да се измени цитираното Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41590248/ 25.01.2021 г., като се отнемат част от разрешените водни количества. За изясняване на фактите по делото съдът е назначил съдебно-техническа експертиза от вещо лице-специалист по Инженерна геология и Хидрогеология, заключението по която е прието, като неоспорено от страните, а съдът подробно е пресъздал отговорите на вещото лице в решението си. От правна страна съдът е счел, че оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган съгласно чл. 52, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗВ, в съответствие с изискванията за писмена форма и излагане на мотиви от фактическо и правно естество. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като преди издаване на решението, съгласно чл. 74, ал. 1, т. 1 ЗВ, след установяване на обстоятелствата по чл. 73, ал. 1, т. 1 и 2, Директорът на Басейнова дирекция е следвало да предпише на титуляря на Разрешителното условия и/или ограничения за използване на водите за разрешените цели и да уведоми съответните органи по чл. 52, ал. 1 за необходимите изменения и включването им в Програмата от мерки. Посочил е, че в случая на оспорващия не са издавани, респ. връчвани такива предписания. Продължил е, че съгласно чл. 74, ал. 2 ЗВ предписаните условия или ограничения трябва да отговарят на следните изисквания: 1. съразмерност на наложените ограничения и на очакваните ползи; 2. най-малка намеса в съществуващи права; 3. ограниченията да се налагат, като се посочи тяхната последователност в съответствие с променящите се водностопански отношения, от което е извел липса на необходимата преценка за пропорционалност на наложените ограничения и постановяване на акт, несъобразен с целта на закона. На следващо място, според първоинстанционния съд решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Анализирал е текста на чл. 75, ал. 2 от Закона за водите, съгласно който обявяването на изменението на разрешителните по чл. 73, ал. 1, т. 1 и т. 2 се извършва с обявяването на проекта на съответния План за управление на речните басейни. Отразил е, че проектът за ПУРБ 2022-2027 г. е публикуван на интернет-страницата на БД ЗБР заедно с придружаващите го документи и информация за общественото му обсъждане. Обсъдил е разпоредбата на чл. 174а, ал. 2 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, че разрешителните се преразглеждат при всяка актуализация на ПУРБ в процеса на оценката на натиска, въздействието и риска за количественото и химичното състояние на подземните водни тела. Изложил е, че когато упражняването на правата по разрешителните за водовземане или за ползване на воден обект, представлява натиск върху състоянието на подземните водни тела, допринасящ за влошаване на състоянието или непостигане на целите, установени за водно тяло, в плана за управление на речните басейни или за неизпълнение на условията по чл. 156в, 156 г и 156е от Закона за водите, Директорът на Басейнова дирекция включва в Програмата от мерки в проекта на ПУРБ, мерки за служебно изменение на разрешителните съобразно разписаното в чл. 174а, ал. 3, т. 1 ЗВ, като изменение на разрешителното може да се извършва служебно от органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВ при наличие на условията на чл. 73, ал. 1, т. 1-3 от същия закон, но е счел, че нито едно от тези условия не е установено по делото, позовавайки се на заключението на вещото лице, като е съпоставил в тази насока параметрите на изменение с установеното от вещото лице. При тези съображения е отменил Решение № ПО-01-22/ 21.01.2025 г. на Директора на БД ЗБР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата съдебна инстанция намира, че формираните от съда фактически и правни изводи съответстват на събраните доказателства и на материалния закон. При издаване на решение по чл. 73, ал. 1 от ЗВ административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, доколкото с тази норма му е предоставена възможност за служебно изменение на издадено разрешително за ползване на воден обект при наличието обаче на конкретно посочени условия. В случая, видно от заключението на вещото лице, неоспорено от касатора, тези условия не са били налице. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че заключението съдържало само теоретични постановки и сторените от съда изводи на база това заключение били погрешни. Напротив, в съдебно заседание процесуалният представител на ответника в първоинстанционното производство е заявил, че няма въпроси, а заключението е много подробно и не се е противопоставил на приобщаването му към доказателствения материал по делото. С оглед събраните по делото доказателства, като е стигнал съдът до извод за незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона, съответно за неспазване на изискванията за пропорционалност при издаване на оспореното пред него Решение, е постановил правилен съдебен акт. Както беше посочено вече, съдът подробно е пресъздал отговорите на вещото лице по СТЕ, поради което настоящият състав намира, че не следва да ги преповтаря. Видно от заключението на вещото лице, мярката за подобряване количественото състояние на ПВТ би се постигнала с намаляване на водното количество на 371 кубика, което налага извода, че приетото с оспорения акт се явява непропорционална мярка. В тази връзка следва да се отбележи, че стойност на експлоатационния индекс 60 % и над 60 %, според вещото лице, не дава основание за ограничаване на водовземането при положение, че останалите приложени тестове съгласно посочените в ПУРБ национални подходи в участъците от водното тяло, в които е установен значим натиск, не определят ПВТ в лошо състояние. Следва да бъде съобразен и фактът, че цифровите изражения в ПУРБ 2022-2027 г. са на база данни към края на 2020 г., а измененото Разрешително № 41590248 е от 25.01.2021 г., което само по себе си сочи на противоречие в оспорения акт и базата, на която е издаден той. По отношения качествения състав съгласно Таблица 2.4 Фонови и базови нива няма повишени ФН и БН в ПВТ, което обосновава извода за липса на лошо качествено състояние относно химическия състав. Относно количествените стойности, същите са обосновани със заключението на специалиста на база изследваните относими документи, поради което не е налице основание да не бъдат кредитирани. Правилно съдът е извел от Наредба № 1, че след 2016 г. се изисква да бъде представена обосновка на минималното водно количество, при което е възможно изпълнение на дейностите в обекта, който ще се водоснабдява съобразно текста на чл. 156, ал. 1, т. 2 ЗВ, като директорите на басейновите дирекции са задължени да изискат от титулярите на разрешителни представянето на тези данни, тъй като същите следва да се вземат предвид, когато се налага приемането на решения за служебно ограничаване или прекратяване на водовземането, в процедурата по разработване и приемане на ПУРБ. Когато упражняването на правата по разрешителните по ал. 1 представлява натиск върху състоянието на подземните водни тела, допринасящ за влошаване на състоянието или непостигане на целите, установени за водно тяло, в плана за управление на речните басейни или за неизпълнение на условията по чл. 156б, 156г и 156e от Закона за водите, директорът на басейнова дирекция включва в програмата от мерки в проекта на плана за управление на речните басейни мерки за: 1. служебно изменение на разрешителните или 2. прекратяване на разрешителните, когато: а) с изменение на разрешителните не могат да бъдат постигнати целите или изпълнени условията или б) разрешеното водовземане трябва да бъде редуцирано до количество, по-малко от минималното водно количество съгласно обосновката по чл. 156, ал. 1, т. 2 ЗВ. В конкретния случай, въпреки че водното тяло, съгласно ПУРБ 2022-2027, би следвало да е в добро състояние и няма фактически основания за прилагане на чл. 50а и съответните от ЗВ, в обжалваното решение не са представени данни, които да обосновават допустимостта на направеното изменение, т.е. дали се осигурява минималното водно количество, при което е възможно изпълнение на дейностите в обекта, който се водоснабдява. При този анализ правилно съдът е стигнал до извода, че данните в проекта на и в приетия ПУРБ 2022-2027 не показват, че няма да бъдат постигнати целите по чл. 156a ЗВ за добро количествено състояние на подземното водно тяло, а същевременно няма и фактическо основание за обосноваване на изключение по чл. 156е, ал. 1, т. 3 ЗВ, относима към количественото състояние на подземното водно тяло, още повече че такива изключения могат да бъдат обосновани само, когато са изпълнени всички условия по чл. 156е, ал. 2-10 и то за водовземане, предназначено за обществено значими дейности, каквото не е налице в случая. В предходния ПУРБ за период 2016-2021 също не са обосновани изключения по чл. 156е за нито едно подземно водно тяло, вкл. и за ПВТ BG4G000000N011, което е определено в добро количествено състояние, както и в добро химично състояние. В този смисъл, като се има предвид и датата на издаване на Разрешителното, то неправилно е било подходено към изменението му чрез определяне на посочените в оспорения акт стойности, с което е нарушен и принципът на чл. 6 от АПК. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на спора, предвид изрично стореното от ответника по касация искане за разноски, представения списък за такива и доказателства за извършването им, то на същия следва да бъдат присъдени разноски в размер за адвокатско възнаграждение, претендирани в размер от 766.94 евро. Възражението за прекомерност е неоснователно, като се съобрази предметът на делото и упражнената процесуална защита, съответно размера на възнаграждението, който не надвишава повече от два пъти предвиденото в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,