Решение № 10652 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12264/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на Р. Л. К. чрез процесуален представител адвокат Т. Божинов срещу Решение № 8267/30.09.2025 г. постановено по адм. д. № 950/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-15-113/15.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, в частта му, в която се потвърждава разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-974/12.12.2023 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Пловдив по отношение на отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Наведените в жалбата доводи относно неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 2 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят решението на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-974/12.12.2023 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП НОИ Пловдив. Претендира се присъждане на направените съдебно - деловодни разноски. Ответникът - директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Пловдив чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Г. Вълчанова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 2153-15-113/15.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, в частта му, в която се потвърждава разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-974/12.12.2023 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Пловдив по отношение на отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 от КСО. От фактическа страна по делото е установено, че на 28.08.2023 г. жалбоподателят Р. К. е подал заявление вх. № 2113-15-3537 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО. С разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-974/12.12.2023 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО е отказано отпускане на ЛПОСВ, тъй като не е изпълнено условието за придобит осигурителен стаж 39 г. и 04 мес. към датата подаване на заявлението 28.08.2023 г. като заявителят има придобит осигурителен стаж 30 год., 08 мес. и 25 дни. Разпореждането е обжалвано от К. пред директора на ТП на НОИ Пловдив, с аргументи за неправилна преценка на административния орган, относно положения от лицето стаж при посочени осигурители с конкретните периоди и длъжности, които е изпълнявал. С жалбата са представени трудови договори, заповеди и други документи, имащи отношения към категоризирането на труда. С неоспорената пред административния съд част на Решение № 2153-15-113/15.04.2024 г. директорът на ТП на НОИ Пловдив е изменил обжалваното разпореждане в частта за зачетен осигурителен стаж от първа категория за периода от 01.05.1982 г. до 05.06.1983 г. с продължителност 01 г. 01 м. 04 д., осигурителен стаж от втора категория с продължителност 11 г. 08 м.15 д. за подробно посочени периоди и от трета категория – 14 г. 04 м. 13 д. На основание чл. 104 от КСО е установен общ осигурителен стаж превърнат в трета категория - 30 г. 09. м. 28 д. С оспорената пред съда част от решението е потвърдено разпореждането и в частта за отказ за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, при липса на допуснати нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е обсъдил относимите разпоредби на чл. 68, ал. 1- 3 от КСО, чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, чл. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.), чл. 2, т. 25 от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), § 1, т. 36 от ДР на ППЗДвП и чл. 4 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП и е приел, че по делото не са ангажирани категорични доказателства, които биха могли да обосноват приложението на посочените нормативни разпоредби. Относно осигурителя ОП "Чистота" е установено, че в издаденото УП-3 № 5988/05.10.2023 г. е посочено, че трудът на Р. К. е положен за този осигурител в периода 22.12.1986 г. до 21.09.1987 е от трета категория, като К. е работил в предприятието на трудов договор на длъжност "автомонтьор", обслужвал и ремонтирал камиони, участващи в дейността на предприятието - сметоизвозваща, сметосъбираща и миячна техника. Съдът е счел, че правилно административният орган не е установил приложение на нормите на чл. 66и и 66г, т. 2 от ПКТП /отм./, приложима във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, където изчерпателно са изброени трудовите дейности, за които се определя втора категория, тъй като трудът на длъжността "автомонтьор" за процесния период не се съдържа в тези разпоредби. Относно стажа при осигурителя „Мони-07“ ЕООД за периода от 04.09.2014 г. до 30.11.2014 г. е посочено, че от представена декларация от управителя на дружеството не се установяват данни и документи за вида, марката и модела на автомобила, управляван от лицето през този период на осъществяване на трудовата му дейност, подадената информация за осигуряване на лицето е за трета категория труд, а след допълнително изисквана в административното производство информация от осигурителя се установява, че през този период К. е командирован в Австрия и не е управлявал автомобил-собственост на това дружество. В представения в хода административното производство трудов договор № 17/03.09.2014 г. е посочена трета категория за упражнявания от лицето труд. Досежно периода от 13.06.2009 г. до 16.08.2009 г. при осигурителя "ИГЪЛ 87" ЕООД не са установени данни за товароносимост и тонаж на товарен автомобил, управляван от К., за лицето е подадена информация за осигуряване и са внасяни осигурителни вноски за трета категория труд. За периодите от 08.11.2006 г. до 30.09.2007 г. и за периода от 01.10.2007 г. до 06.04.2008 г. при осигурителите с актуални наименования "ПЪТСТРОЙ-ПЪТИЩА" ЕООД - в несъстоятелност и "Интегрирани пътни системи" АД - в несъстоятелност е установено, че за лицето е подадена информация за осигуряване за трета категория труд. От приетите по делото документи, в т.ч. писмо с вх. № 21211/20.12.2024 г., не се установява информация, от която да се направи извод, че трудовата функция на жалбоподателя в посочените предприятия е включвала изпълнение на длъжността шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона. Съдът е приел, че от осигурителите "Арналди" ООД и "РПС Транс" ЕООД не е постъпила информация по делото, от която да се установи различна от установената в административното производство информация относно вида и товароносимостта на автомобила управляван от К. през процесните периоди при посочените осигурители. От представените с писмо по делото вх. № 713/28.04.2025 г. справки от началник сектор Пътна полиция - Пловдив се установява единствено собствеността на МПС, отразени в справките. С оглед липсата на доказателства, от които да е видно, че трудовата функция на жалбоподателя през процесните периоди е включвала изпълнение на длъжността шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона на пълно работно време или на повече от половината законоустановено работно време, съдът намира, че правилно административният орган не е зачел трудът, положен при посочените осигурители за такъв от втора категория. В административната преписка липсват данни какъв вид и тонаж автомобил е управлявал жалбоподателя на заеманата длъжност при всеки от осигурителите. Според съда в случая в хода на първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства, които да подложат на съмнение направените от административния орган констатации и основаните на тях правни изводи. Съдът е приел, че жалбоподателят, който носи доказателствената тежест за това, не е доказал по пътя на пълно и главно доказване, че са налице основания за признаване на спорния стаж като такъв от втора категория, респ. че са налице законоустановените предпоставки за отпускане на пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1-3 от КСО. По изложените съображения, от решаващия съд е обосноваван извод за законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-113/15.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-974/12.12.2023 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 от КСО на Р. Л. К., поради което жалбата е отхвърлена, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Спорът по делото е свързан с категорията труд, положен от жалбоподателя Р. Л. К. за периода от 22.12.1986 г. до 21.09.1987 г. при осигурителя ОП "Чистота" – Пловдив; за периода от 08.11.2006 г. до 30.09.2007 г. при осигурителя "ПЪТСТРОЙ-ПЪТИЩА" ЕООД; за периода от 01.10.2007 г. до 06.04.2008 г. при осигурителя "Интегрирани пътни системи" АД; за периода от 13.06.2009 г. до 16.08.2009 г. при осигурителя "ИГЪЛ 87" ЕООД; за периода от 25.11.2009 г. до 19.05.2010 г. при осигурителя "Арналди" ООД; за периода от 04.09.2014 г. до 30.11.2014 г. при осигурителя „Мони-07“ ЕООД и за периода от 17.02.2017 г. до 22.05.2017 г. при осигурителя "РПС Транс" ЕООД като жалбоподателят претендира, че същият следва да бъде признат при условията на втора категория труд. Относно спорните периоди от 08.11.2006 г. до 30.09.2007 г., от 01.10.2007 г., от 13.06.2009 г. до 16.08.2009 г., от 25.11.2009 г. до 19.05.2010 г., от 04.09.2014 г. до 30.11.2014 г. и от 17.02.2017 г. до 22.05.2017 г. съдът е обсъдил приложимата норма на чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, съгласно която от втора категория е трудът, полаган от шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. Съгласно чл. 9, ал. 34 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. записът на чл. 2, т. 25 от НКТП обхваща трудът на "шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на товари (товароносимост) с маса 12 и повече тона, независимо от конструкцията на автомобила, пригодена съобразно начина за използване и вида на пренасяния товар: цистерни; автокранове; бетонови разтвори; превоз на цимент, брашно, прахообразни материали; сондажна апаратура; автостълби; автолаборатории; автоработилници и др. Шофьорите на влекачи на ремаркета и полуремаркета с обща сборна товароподемност 12 и повече тона. Техническата характеристика на автомобилите е определена в техническата документация от производителя". Съгласно § 1, т. 36 от ДР на ППЗДвП, "товароносимост" е максималната обща маса на товара или максималният брой пътници, които пътното превозно средство конструктивно е предназначено да превозва. При преценка на събраните по делото доказателства не се установява нито конкретното МПС, управлявано от жалбоподателя през тези периоди, нито неговата товароносимост/товароподемност. Изложените аргументи в касационната жалба не могат да обосноват различни правни изводи от тези, формирани от административните органи и от първоинстанционния съд, предвид липсата на първични документи, удостоверяващи товароносимостта/товароподемността на управлявани от жалбоподателя през посочените периоди товарни автомобили, с оглед преценката на категорията труд. По отношение полагането от Р. К. на труд като „автомонтьор“ през периода от 22.12.1986 г. до 21.09.1987 г. при осигурителя ОП "Чистота" – Пловдив от жалбоподателя се твърди приложение на т. 53б, т. 66г, т. 66и и т. 67 ПКТП (отм.). Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж от 1 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66а - 66к по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, се счита за осигурителен стаж, както следва: по т. 66г, 66е, 66з и 66и - от втора категория. Осигурителният стаж на Р. К. за спорния период не може да бъде причислен към втора категория по т. 66г и т. 66и от ПКТП (отм.), тъй като в случая не са изпълнени материалноправните предпоставки на някоя от посочените точки от ПКТП (отм.) за причисляване на спорния трудов стаж към втора категория. Разпоредбата на т. 67 от ПКТП (отм.) се отнася до труда на работниците и служителите, посочени в раздел I и ІІ на Правилника. Недопустимо е по пътя на разширителното тълкуване разпоредбата да се прилага и по отношение на труда на работниците и служителите от раздел ІV от Правилника. С разпоредбата на т. 53б ПКТП (отм.) са уредени материалноправните основания за категоризиране на труда от втора категория на работещите в посочените отрасли и дейности, сред които са и работници пряко участващи в ремонта и поддържането на товарни автомобили в автотранспортните фирми за общо ползване, каквато не е ОП "Чистота" – Пловдив. С оглед неоснователността на жалбата, относно посочените в предходния абзац периоди, необсъждането от първоинстанционния съд на хипотезата на т. 67 във вр. т. 53б от ПКТП (отм.) не води до неправилност на решението, тъй като дори при признаване на стажа през посочения период 22.12.1986 г. до 21.09.1987 г. като такъв от втора категория няма да са налице кумулативните предпоставки за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 - 3 КСО. В случая с административния акт е отказано признаване на правото на пенсиониране по чл. 68, ал. 1 - 3 КСО, което е било предмет на административното производство. Доколкото обаче обстоятелството дали трудът на лицето през този период попада в хипотезата на т. 67 във вр. т. 53б от ПКТП (отм.), касаещо категорията труд, не е обсъдено и проверено нито от първостепенния съд, нито от административния орган, според настоящия съдебен състав същото не е категорично установено и може и следва да бъде проверено и обсъдено при подаване на последващо заявление за пенсиониране. Предвид изложеното, Върховният административен съд - състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно като краен правен резултат. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател Р. Л. К. следва да бъде осъден да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 102,26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,