Определение № 120 от 22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 123/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна жалба от В. Т. В., чрез пълномощника му адвокат Т против определение № 11 от 7.01.2010 г. по ч.гр.д. № 1055/2009 г. на Окръжен съд Р., с което е потвърдено определение № 677 от 12.11.2009 по гр.д. № 147/2009 г. на Районен съд- Б. за спиране производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.2 ГПК, поради смъртта на съделителя Б. О. по частната жалба Т. Б. Ф., Й. Б. Т., Т. Л. М., М. Л. В., Т. Г. В. и И. Г. В. не са изразили становище по същата. Въззивният съд е разгледал доводите в частната въззивна жалба на В. Т. В. – че видно от представената молба на Б. Т. В. с нотариална заверка на подписа му, същия е получил от ищеца сумата 700 лв., т.е. продал му е дела си от недвижимия имот, предмет на делбеното производство, поради което съдът служебно е следвало да го заличи като страна в процеса, а съответно не е нужно да се представят доказателства за правоприемниците му – и ги е приел за неоснователни, тъй като правоприемството при смърт на страната настъпва по силата на закона и спирането се налага, за да се издирят и призоват лицата, станали по право страна в процеса, тъй като неучастието им би довело до накърняване правото им на защита. Счетено е, че доводите за възникнали между жалбоподателя и починалата страна облигационна връзка са неотносими към проверката на правилността на извършените от първоинстанционния съд процесуални действия. В частната касационна жалба подробно е мотивирано каква е правната същност на всяко от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Изложените принципни съждения са свързани единствено с въпроса дали следва да се приложи нормата на чл.229, ал.1, т.2 ГПК или правилата на чл.226-228 ГПК за прехвърляне на спорното право и заменяне на страните, който е обоснован с твърдението на касатора, че Б. Ф. му е прехвърлил дела си от процесния недвижим имот. Поставеният въпрос е неотносим към настоящия процесуално правен спор. По делото липсват каквито и да било данни за осъществено в хода на процеса прехвърляне на вещни права от процесния недвижим имот в изискуемата от чл.18 ЗЗД форма, нито е налице искане от ищеца и съгласие от ответниците за замяна на страна. Релевантно е задължителното другарство на всички лица, за които се поддържа, че притежават права в съсобствеността на делбения имот и съответно възможните процесуални действия при смърт на някой от конституираните в процеса съделители, но касаторът не е изложил съображения по тези въпроси, нито по същите е налице произнасяне в приложените две определения на Окръжен съд-Велико Т. В обобщение с оглед липсата на доводи относно релевантните за изхода на частното производство правни въпроси следва, че не е налице нито една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение