Определение № 2513 от 14.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 757/2023 г.

Производство по чл.248 ГПК. С молба вх.№ 7541/27.06.2023 г. С. Л. К., чрез адвокат Д. Б. от АК-Пловдив, е поискал да се измени определение № 1638/13.06.2023 г. по делото, в частта за разноските, с доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК и искане да бъде намалено до посочения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 920 лева. Р. Илиев Церовски, чрез адвокат Л. К., взема становище за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че молбата за изменение на постановеното определение в частта за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следното: В мотивите към т.3 на ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС приема, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като уговарянето и изплащането на възнаграждение за адвокатска услуга над определените минималните размери в Наредба № 1/2004 г., само по себе си, не е основание да се приеме, че е прекомерно, т.е. прекомерност е налице тогава, когато е установено несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай, заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат в размер на 1500 лева надвишава установения минимален размер от 1200 лева /чл.9, ал.3 НМРАВ, ДВ бр.88 от 2022г./, поради което, с оглед предмета и фактическата и правна сложност на делото - производство по чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК за установяване вземане от 6200 лева - главница по договор за паричен заем със законната лихва, при спор за действителността и тълкуването на уговорките в договора, направеното възражение в молбата по чл.248 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Особеностите на случая обосновават несъответствие между положените усилия при упражняване на процесуалните права, с оглед материалния интерес на спора и изплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид гореизложеното, молбата на С. Л. К., чрез адвокат Д. Б., за изменение на определението в частта за разноските е частично основателна, поради което задължението на ответника за разноски пред касационната инстанция следва да се редуцира до 1200 лева, за изплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение