Определение № 6384 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5367/2026 г.

Производството се развива по реда на чл. 216а, ал.1 от ЗОП, във връзка с чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Билд инженеринг 09“ ЕООД, срещу Определение № 380/23.04.2026 г. по преписка № КЗК-283/2026 г. по описа на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/. Твърди се, че оспореният акт е неправилен. В жалбата до КЗК липсвали изложени мотиви за правната същност на оспорената покана. Дружеството предприело всички необходими действия за оспорване на процедурата по същество, тъй като поканата била част от решението на възложителя за откриване на процедура по пряко договаряне. Мотивите за установяване на правно основание за използване на посочения правен ред за избраната процедура, се съдържали в поканата, а не в самото решение за откриване на реда за провеждане на обществената поръчка. Липсата на посочване на номер на решението не било основание за определяне на жалбата като недопустима. Налице бил правен интерес от оспорване на решението, за което били представени и доказателства.Иска се отмяна на оспореното определение. Претендират присъждане на разноски. Ответната по частната жалба страна – зам. – кмет на Община Плевен, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на „Билд инженеринг 09“ ЕООД, гр. София срещу покана за участие в процедура на пряко договаряне за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Извършване на основен ремонт и въвеждане на мерки за енергийна ефективност в сградата на СУ „Стоян Заимов“, гр. Плевен“ /довършителни дейности/“, открита с Решение № F818020/02.03.2026 г. на зам.-кмет „Териториално развитие“ на Община Плевен. С оспореното пред съда определение производството по преписката е прекратено. За да се произнесе в този смисъл КЗК е приела, че Жалбата на „Билд Инженеринг 09“ ЕООД е насочена срещу „Покана за участие в процедура пряко договаряне с определени лица по чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП“, а не срещу решението за откриване на процедурата. Разпоредбата на 197, ал. 1, т. 5 от ЗОП изрично определяла като акт, подлежащ на обжалване – решението за откриване на процедурата. Поканата за участие в процедурата се одобрявала с решението за откриване на обществената поръчка. При така установеното е формулиран извод, че на обжалване пред КЗК подлежи единствено решението за откриване на процедурата по чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП, тъй като то е индивидуалният административен акт съгласно чл. 22, ал. 9 от ЗОП. Предвид изложеното КЗК е приела, че жалбата срещу поканата е недопустима, тъй като не представлява годен за обжалване акт по смисъла на закона и че същата има единствено информационен и уведомителен характер, като същевременно в нея се съдържат правни и фактически основания за издаването ѝ. Жалбоподателят имал интерес да оспорва вида на процедурата, но това следвало да стори чрез обжалване решението за откриване на същата. Частната жалба е подадена от участник в производството пред КЗК, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по ЗОП, проади което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: При запознаване със съдържанието на жалбата, станала повод за образуване на производство пред КЗК се установява, че същата е насочена към „Покана за участие в процедура пряко договаряне с определени лица по чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП…“, а не срещу решението за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 181, ал.1, т. 1 от ЗОП. Такова изрично посочване е налично както в титулната част на жалбата, така и във формулираните в нея към компетентния орган искания за отмяна на същата. Не може да бъде споделено становището на частния жалбоподател, че от мотивите на КЗК е станало ясно, че дружеството е предприело всички правни действия за оспорване на процедурата по същество. Следва да се отбележи, че указания за отстраняване на нередовности могат да бъдат дадени при наличието на неяснота относно оспорвания акт, но в настоящият случай такава не се установява. В жалбата е посочен конкретен акт, с искане именно той да бъде отменен, поради което не е била налице нередовност на оспорването по смисъла на чл. 150, ал.1, т. 5 от АПК, приложим на основание чл. 216а, ал.3 от ЗОП. Следва да се отбележи, че права, задължения или правен интерес, възникват от решението на административен орган за откриване на производството по възлагане на обществена поръчка, а не от неговото съдържание. Дали последното отговаря или не на изискванията на закона, е въпрос, имащ отношение към законосъобразността му, респективно възможността и необходимостта от неговата отмяна. Производството пред Комисията се развива при съобразяване с изложените в сезиращата жалба обстоятелства, в това число и относно оспорвания акт. Целеният от жалбоподателя правен резултат се определя от изложения в жалбата петитум, а не от нейното съдържание. При произнасянето си контролният орган не следва да извежда изводи относно предмета на оспорване чрез логическо тълкуване /въпреки посоченото в жалбата искане/, тъй като това би довело до подпомагане на един от участниците в спорното производство, а от там и до съществено нарушаване на принципа на равнопоставеност между страните. В оспореното определение са посочени както правните, така и фактическите основания за определяне на жалбата като недопустима, като насочена срещу неподлежащ на оспорване акт. Правилно е взето предвид, че съгласно чл. 197, ал. 1, т.5 от ЗОП, на оспорване пред специализираният контролен орган подлежи решението за провеждане на процедури на договаряне по чл. 18, ал. 1, т. 13 ОТ ЗОП, а не поканата за участие в процедура от вида на процесната. Никъде в оспореното пред съда определение не се сочи или твърди, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорване. В акта е изрично посочено, че дружеството е имало интерес от оспорване на решението на възложителя за откриване на процедурата по възлагане на обществената поръчка, като е посочен акта, който е следвало да бъде оспорен в определения от законодателя преклузивен срок. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав приема обжалваното определение за правилно, като на основание чл. 221, ал.2, предл. последно вр. с чл. 236 и чл. 216а, ал.3 от ЗОП препраща към изложените в оспореното определение мотиви на КЗК за недопустимост на жалбата на „Билд Инженеринг 09“ ЕООД срещу „Покана за участие в процедура пряко договаряне с определени лица по чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП“. По изложените съображения съдът приема, че Комисията за защита на конкуренцията правилно е определила депозираната пред нея жалба като недопустима, като подадена срещу неподлежащ на оспорване акт, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора, претенцията на частния жалбоподател за присъждане на направените за настоящото производство разноски следва да се остави без уважение. В полза на ответната в настоящото производство страна следва да бъде присъдена сумата от 1000 евро, представляваща направени пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Поради горното и на основание чл. 216а от ЗОП, във връзка с чл. 236 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,