Определение № 215 от 08.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 217/2011 г.

Производството е по чл. 247 ГПК. Постъпила е молба вх. № 8640 от 14.10.2019 г./ п.к. от 10.10.2019 г./ от Х. Д. Х. К. Х. Д. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 240 от 24.09.2012 г. по гр.д. № 217/2011 г. по описа на ВКС, І г.о., относно посоченото в него на стр. 2, ред 42-43 „ подлежал ли на възстановяване земеделски земи, които са били отчуждени за държавни нужди след внасянето им в ТКЗС, ако преди влизане в сила на реституционния закон са загубили предназначението, за което е било извършено отчуждаването, и са предоставени за ползване на лица по някой от актовете по § 63 ППЗСПЗЗ, но отчуждаването не е отменено с изричен акт на Министерския съвет”. Твърдението е, че това представлява очевидна фактическа грешка, тъй като по делото не е установено внасянето на ниви в ТКЗС и отчуждаването им от ТКЗС от наследодателя М. П. от [населено място], поради което разпоредбата на § 41 от ПЗР на ЗСПЗЗ е неприложим. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С решение № 240 от 24.09.2012 г. по гр.д. № 217/2011 г. на ВКС, І г.о., е отменено решение № 1359 от 16.11.2010 г. по гр.д. № 2298/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2721 от 02.09.2008 г. по гр.д. № 2428/05 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. М. П. и Т. М. П. срещу Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. иск за ревандикация на недвижим имот с площ 829 кв.м, находящ се в м.”З.” в землището на кв. Г., [населено място], очертан с червен цвят по приложената на стр. 26 от делото скица, включващ имот № .... по плана на новообразуваните имоти с площ 600 кв.м и западната част от имот № .... с площ 229 кв.м., както и предявеният при условията на евентуалност отрицателен установителен иск за собственост на същия имот. В отменителното решение е прието, че процесният имот е бил отчужден от ДЗС “Д. К.” с Разпореждане на МС № 180 от 12.09.1966 г. за нуждите на “Държавно предприятие за строителни материали и вародобив” за разширение на кариерата “Баш тепе”, но това обстоятелство само по себе си не изключва възстановяването му на бившия собственик, ако към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ разработването на кариерата е преустановено и е възстановено предназначението на земята да служи за задоволяване на земеделски нужди. Фактът, че след 1979 г. земи в границите на кариера ”Г.”/ “Беш тепе/ са били предоставяни за лично ползване на части лица, поради което и при действието на ЗСПЗЗ теренът е определен за възстановяване по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, е преценен от касационната инстанция като основание да се направи извод, че преди влизане в сила на ЗСПЗЗ същите са върнати на земеделското стопанство, от което са били отчуждени, при условията на чл. 19, ал.2 ЗООРП, поради което в този случай разпоредбата на § 41 ПЗР на ЗСПЗЗ не намира приложение. Тъй като изводите на въззивния съд са били в обратен смисъл, постановеното решение е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия. Очевидната фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК е несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението поради писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Молителите не твърдят, а и настоящият състав служебно не установява наличие на несъответствие между мотиви и диспозитив на решението. От съдържанието на молбата е видно, че молителите не споделят изложените в решението на касационната инстанция правни изводи по спора и постановения краен резултат. Дори тези изводи да са неправилни, те не могат да бъдат поправени по реда на чл. 247 ГПК. В това производство съдът не може да извършва нова преценка на фактите и обстоятелствата по делото, нито да приема и обсъжда нови доказателства, тъй като това би означавало пререшаване на вече решения правен спор. Подадената молба за поправка на очевидна фактическа грешка е втора подред, след като с молба № 3851 от 22.04.2014 г. молителите са сезирали касационната инстанция със същото искане, обосновано със сходни твърдения. По тази молба съдът се е произнесъл с определение № 3 от 13.01.2016 г., с което същата е оставена без уважение, като са изложени съображения защо целеният от молителите резултат – пререшаване на спора, не може да бъде постигнат по реда на чл. 247 ГПК. Водим от гореизложеното съдът