Определение № 12809 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11423/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Г. П. чрез адв. П. Петров против Определение № 25117 от 22.07.2025 г. постановено по адм. д. № 5315/2025 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното определение е върната исковата му молба вх.№ 125383/09.04.2025 г. против Национален осигурителен институт, предявена на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и производството поделото е прекратено. В частната жалба не се излагат конкретни отменителни основания относно определението, но се твърди, че неправилно съдът е приел, че не са отстранени констатираните нередовности на исковата молба и е върнал същата на ищеца. Иска се да бъде отменено обжалваното определение и делото да е върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Национален осигурителен институт, в представен писмен отговор счита частната жалба за неоснователна и недоказана. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, като съобрази изложените доводи и провери обжалваното определение, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Определение № 25117 от 22.07.2025 г. постановено по адм. дело № 5315/2025 г. по описа на Административен съд София-град е върната исковата молба вх.№ 125383/09.04.2025 г. на И. Г. П. против Национален осигурителен институт, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е прекратено производството по делото. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка, е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 204, ал. 5 АПК, поради което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 204, ал. 5 и чл. 144 АПК, с разпореждане производството по делото е оставено без движение, като на ищеца са дадени указания в 5 точки за отстраняване на констатираните нередовности, с посочване на последиците от неизпълнение. Конкретно на ищеца е указано да изпълни следното: 1. да посочи от какво са причинени  вредите, които претендира да му бъдат овъзмездени -от кои конкретно незаконосъобразни актове, действия и/ или бездействия; 2. ясно и недвусмислено да се опишат какви са претендираните имуществени и неимуществени вреди; 3. да посочи и представи доказателства, с които ще доказва имуществени и неимуществени вреди; 4. да посочи точен исков период с начална и крайна дати, за който се претендира обезщетението и 5. да внесе по сметка на Административен съд София-град държавна такса в размер на 10 лева като приложи по делото вносния документ. Съдът е приел, че ищецът не е изпълнил указанията дадени с разпореждане за отстраняване нередовността на исковата молба, поради което е прекратил производството. Посочил е, че в уточнителните молби не се съдържат фактически твърдения, които да удовлетворяват законовите изисквания и дадените от съда указания. Обжалваното определение е правилно. Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба на И. Г. П. с правно основание чл.203 и сл. от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и последващите към нея уточнения против Национален осигурителен институт за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на ответника. Административният съд е извършил предвидените в АПК и ГПК процесуално правни действия. Дадените указания, за отстраняване на недостатъците в претенцията, са били съобразени с характера на производството. Изводът на решаващия съд за това, че не е налице редовно подадена искова молба е обоснован (чл.127, ал.1, т.2 и т.4 ГПК, във вр. с & 1 ЗОДОВ). Правото на иск е процесуална възможност за защита от категорията на публичните субективни права. Неговата реализация зависи от изискванията за надлежното му упражняване, чрез наличието на всички процесуални предпоставки, включително редовността на исковата молба. Указанията за изправяне на недостатъците на исковата молба са съобщени надлежно на лицето. Същият не е изпълнил указанията в срок. Подадената уточнителна молба не конкретизира по кое точно заявление на ищеца за отпускане на пенсия ответникът е бездействал, не е уточнено дали се касае за фактическо бездействие, непроизнасяне в срок или мълчалив отказ. Редовността на исковата молба е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а отсъствието ѝ изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. Следва да се отбележи,че връщането на исковата молба не прегражда пътя за предявяване на нов иск от страна на ищеца при съобразяване и изискванията за редовно подадена искова молба в съответствие с изискванията на чл.203 и сл. от АПК и чл.1 от ЗОДОВ. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд – трето отделение