Определение № 4282 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3587/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по частна жалба на Б. А. от гр.Варна против определение № 1196 от 30.01.2026г., постановено по адм. д. № 136/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на частната жалбоподателка срещу мълчалив отказ на ОИК-Варна да се произнесе по нейни сигнали вх. №№ 631/04.11.2025г. и 638/21.11.2025г. и напомняне от 13.01.2026г. за установяване на обстоятелства за предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета на община Варна Б. Коцев и производството по адм.д. № 136/2026г. по описа на АС- Варна е прекратено. Частната жалбоподателка твърди неправилност на обжалваното определение, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия с произтичащите от това правни последици. В срока по чл.232 от АПК насрещната страна, Общинската избирателна комисия – Варна, депозира писмен отговор на частната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на жалбата, съответно – за правилност на обжалваното с нея прекратително определение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като съобрази наведените доводи и провери определението при спазване разпоредбата на чл. 218 във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на Б. А. от гр.Варна, подадена в качеството й на сигнализатор, против мълчаливия отказ на Общинска избирателна комисия - Варна да се произнесе по нейни сигнали вх. №№ 631/04.11.2025г. и 638/21.11.2025г. и напомняне от 13.01.2026г. за установяване на обстоятелства за предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета на община Варна Б. Коцев. Първоинстанционният съд на основание чл. 159, т.1 и т. 4 АПК е прекратил делото, мотивирайки се с разпоредбата на чл. 42, ал. 3 и ал. 5 ЗМСМА. Приел е, че правен интерес имат само тези лица, за които обжалваният акт пряко и непосредствено води до засягане на правната им сфера, а в случая, оспореното решение не засяга конкретно правната сфера на Б. А., нито тя се явява заинтересувано лице по смисъла на чл. 42, ал. 5 ЗМСМА. Съдът е приел, че подадената от лицето жалба против твърдения от нея мълчалив отказ на Общинска избирателна комисия – Варна е недопустима, поради липса на надлежна активна процесуална легитимация и липсата на правен интерес от обжалване. Отделно от гореизложеното съдът е изложил съображения, че по сигнал вх. № 638/21.11.2025г., подаден от жалбоподателката, вече е налице произнасяне с изричен акт на ОИК-Варна, обжалвано пред ЦИК, която се е произнесла с влязъл в сила акт, който не подлежи на обжалване пред АС-Варна, поради което и на това основание жалбата на Б. А. е недопустима. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното с нея определение на АС-Варна за правилно, макар и по частично различни от изложените от първоинстанционния съд съображения. Обстоятелството, че Б. А. е сезирала Общинската избирателна комисия – Варна със сигнали не води до извод за наличието на годен за оспорване акт – от една страна, а от друга – до извод за наличието на пряк и непосредствен интерес за сигнализатора от оспорване на приключващия производството акт. Всяко лице има право да подаде сигнал до компетентните органи при констатирани нарушения на законите или дейността на органи на власт. Отговорът по сигнала обаче не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 124, ал. 2 АПК. За разлика от правото на сигнал, за чието упражняване не е необходим пряк и непосредствен правен интерес /чл. 15, ал. 2 АПК/, за да е налице право на оспорване, е необходимо оспореният акт да засяга пряко и непосредствено субективни права или законни интереси на оспорващия. При липсата на пряк правопораждащ, правопроменящ или правопогасяващ ефект на решението на Общинска избирателна комисия – Варна / съответно – на приравнения към административен акт мълчалив отказ на този орган/ по отношение правната сфера на Б. А., Административен съд – Варна е достигнал до обоснован правен извод, че за жалбоподателката липсва годен за оспорване акт – от една страна, а от друга – не е налице пряк,личен и непосредствен правен интерес от търсената съдебна защита. Развитите в частната жалба доводи за наличието на пряк, личен и непосредствен интерес за частната жалбоподателка единствено в качеството й на жител на община Варна, на територията на която се простират законовите правомощия на кмета Б. Коцев, не обосновават различни правни изводи от застъпените в мотивите на обжалваното определение. По горните съображения частната жалба е неоснователна, а определението на АС-Варна като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение