Определение № 889 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12270/2023 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Постъпила е частна жалба от Н. Димитрова, чрез адв. Н. Димитров, срещу Определение № 9574 от 06.11.2023 г. по адм. дело № 9066/2023 г. по описа на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Заповед №ЛС-04-364 от 11.08.2023 г. на министъра на правосъдието и е прекратено производството по делото. С частната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното определение, постановено в нарушение на производствените правила, като се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – министърът на правосъдие, счита жалбата за неоснователна и настоява за оставяне в сила на обжалваното определение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по съображения, различни от изложените в нея: Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, приложима субсидиарно, предвид препращащата норма на чл. 236 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Оспореният съдебен акт е нищожен, тъй като е постановен от незаконен състав. Оспореният пред първата инстанция акт е индивдуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Настоящият състав счита, че с откриването на конкурсната процедура между министъра на правосъдието, който е публичен орган и кандидатите за участие в конкурса възниква административно правоотношение. То се характеризира с това, че едната страна на правоотношението субектът е държавен орган, а другата страна – гражданин или организация. Двете страни на административното правоотношение не са равнопоставени, тъй като министърът осъществява властнически правомощия, свързани с процедурата по чл. 21 от Закона за публичните предприятия. По отношение на конкурсната процедура министърът на правосъдието осъществява властнически правомощия, извършвайки действия от позицията на вертикална зависимост спрямо кандидатите, като тези действия засягат пряко техния интерес. Съгласно разпоредбата на чл.164 АПК, съдът в производството по оспорване на индивидуален административен акт разглежда делото в състав от един съдия. В случая, видно от оспореното определение, същото е постановено в закрито заседание от тричленен състав: председател съдия С. Станчев и членове съдиите Б. Бороджиева и Л. Йорданова, т.е. нарушена е императивната разпоредба на чл.164 АПК, която изисква актовете по жалби срещу индивидуални административни актове да се произнасят от едночленен състав на административния съд. Постановяването на съдебен акт от незаконен състав води до нищожност на акта. Предвид изложеното, следва да бъде прогласена нищожността на Определение № 9574/06.11.2023 г. по адм. д. № 9066/2023 г. на Административен съд София– град и делото да бъде върнато на същия съд за постановяване на нов съдебен акт от друг съдебен състав. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 5, във вр. с чл. 209, т. 1, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение