Решение № 466 от 21.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1575/2010 г.

Решение № 466 от 21.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1575/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. Л., С. Г. В., В. Г. В., Г. Ц. В., В. И. В. и П. И. В. срещу решение № 347 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 880/08 г. на Софийския окръжен съд. В жалбата се поддържа оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е приет за процесуално недопустим, въпреки наличието на висяща административна процедура за възстановяване на собствеността на ищците и въпреки наличието на спор за материално право, засягащ процесния имот. Ответникът в производството И. Х. Г. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. С определение № 585 от 10.06.11 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпроса за допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ при наличие на висяща административна процедура по възстановяване на собствеността на имота. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на жалбата, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Софийския окръжен съд е обезсилил решението от 4.02.08 г. по гр. д. № 215/06 г. на Ботевградския районен съд и е прекратено производството по делото. Съдът е приел, че ищците нямат правен интерес от иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, тъй като не са губили собствеността върху спорната земя и могат да защитят правата си по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК или по чл. 108 от ЗС. Към момента на образуване на ТКЗС земята е била в регулационния план на населеното място, а с изключването и от регулация по силата на ПМС № 216/1961 г. тя е запазила селищния си характер, тъй като върху нея са били построени паянтова жилищна сграда, стопански сгради и кладенец и никога не е била включвана в блок на ТКЗС. Земята не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Искът по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустим, независимо от това, че понастоящем земята е извън регулация; че е възстановена на ответниците по реда на ЗСПЗЗ, а за ищците има висяща административна процедура по възстановяване на собствеността върху същата земя. Настоящият състав приема, че това решение е постановено в противоречие с ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВС. В него е прието, че правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците по чл. 10б от ЗСПЗЗ. Това разрешение следва да се приложи и към случая по настоящото дело. Установено е по делото, че на ищците, в качеството им на наследници на Й. К. К. /В./, е признато правото на възстановяване на собствеността върху спорния имот с решение на съда по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Административната процедура по възстановяване на собствеността не е довършена, тъй като поземлената комисия, сега ОСЗ, не е постановила последващо решение с конститутивно действие. Същевременно спорният имот е възстановен с решение по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ на ответниците, в качеството им на наследници М. П. Н. /С./. При тези данни правният интерес от иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е налице. Между ищците и ответниците е възникнал спор за материално право върху процесния имот. От изхода на този спор зависи как ще приключи административната процедура по възстановяване на собствеността на ищците, както и какво ще бъде окончателното решение по преписката на ответниците. Въззивният съд не е имал основание да счете иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за процесуално недопустим. Становището му, че ищците никога не са губили собствеността върху спорния имот и че могат да защитят правата си с иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК или по чл. 108 от ЗС, влиза в противоречие с твърденията на самите страни, изразени в производствата по чл. 11, ал. 2 от ЗС и чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, че имотът е бил внесен в ТКЗС и е бил предоставен за лично ползване. Като е отказал да се произнесе по иска, с който е сезиран, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за произнасяне по същество от друг състав. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,