Решение № 3470 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4790/2025 г.

Производството е касационно, по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Благоевград ( ОД на МВР), против решение № 898 от 20.02.2025 г., постановено по адм.д. № 904/24 г. от Административен съд – Благоевград, с което дирекцията е осъдена да заплати на С. С. К., сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 21.01.2020 г. до 03.08.2020 г., причинени в резултат на незаконосъобразна Заповед № 244з-183/21.01.2020 г. на директора на ОДМВР - Благоевград, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 03.08.20 г. до окончателното му изплащане, както и разноски по делото в размер на 2010 лева. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон – чл.209, т.3 АПК. Касаторът иска да се отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли изцяло, алтернативно, иска да се намали размера на присъденото обезщетение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – С. С. К., чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Иска отхвърлянето й и присъждане на разноски, за които представя списък и договор за правна защита и съдействие. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по делото, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 АПК. По съществото на касационната жалба, касационната инстанция приема следното: Административният съд е квалифицирал предявения пред него иск като такъв с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ. Приел е, че е сезиран с иск от К., за осъждане на ОД на МВР, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, унижение, неудобство, душевни терзания, обида, за периода от 20.01.20 г. до 03.08.20 г., причинени му от незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“. Страните не спорят по фактическата обстановка, установена от административния съд. Тя се свежда до следното: на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от една година, заповедта за което е отменена от съда при обжалването й. Съдът е приел за безспорно, че ищецът е държавен служител в системата на МВР, като към датата на налагане на дисциплинарното наказание е заемал длъжността началник на група „Миграция“ при ОД на МВР – Благоевград. Въз основа на свидетелски показания, които съдът е кредитирал изцяло, е приел, че твърдените от ищеца неимуществени вреди са доказани. От правна страна, съдът е отхвърлил възражението на ответника, че влияние върху ищеца за процесния период са оказали, както предходно наложено му дисциплинарно наказание- порицание, така и последващо наложено му дисциплинарно наказание - уволнение, приемайки, че от хронологична гледна точка тези заповеди не са могли да повлияят на ищеца през исковия период. Съдът е отхвърлил и възражението на ответника за приложение на разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ, поради неговата недоказаност. Административният съд е посочил, че е без значение за дължимостта на обезщетението, тежестта на наложеното наказание. Въз основа на тези съображения, първоинстанционният съд е приел наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ и е уважил иска в размера, в който е предявен. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като частично неправилно относно присъдения размер на обезщетението. Присъденият размер е завишен. Съдът обективно е установил фактическата обстановка по спора. Формирал е обосновани и правилни изводи въз основа на които е приложил правилно материалния закон, приемайки, че е налице фактическият състав на чл.1 ЗОДОВ. Съдът неправилно е приложил чл.52 от Закона за задълженията и договорите. Административният съд правилно е кредитирал събраните по делото свидетелски показания. Те са дадени от лица, контактували пряко с ищеца и станали непосредствени свидетели на неговите изживявания и притеснения във връзка с наложеното му дисциплинарно наказание. Неоснователно е оплакването на касатора, че свидетелските показания не са годно доказателствено средство за преживения стрес от наложеното дисциплинарно наказание. Ищецът не е твърдял, че преживеният от него стрес е преминал в клинично състояние, което да се нуждае от лекарска намеса. В този смисъл, не е било необходимо да ангажира по делото съдебно-медицинска експертиза. Касационният състав споделя довода на касатора, че неимуществените вреди, претърпени от ищеца са възмездени до известна степен с отмяната на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Този извод следва и от показанията на св. Л., който при разпита му е заявил " След съдебния акт, като цяло след като спечели делото имаше удоволетворение у него в някаква степен.", както и от показанията на св. К. (съпруга на ищеца), която при разпита й е заявила "Наказанието, отменено от съда беше м. август 2020 г. След този момент той вече имаше някаква удоволетвореност, че съдът е отменил това наказание...", а така също и от показанията на св. М., която при разпита й е заявила "След отмяната на наказанието мисля, че се чувстваше по - удоволетворен." От друга страна, от свидетелските показания става ясно, че притесненията на ищеца през процесния период не са били единствено и само поради незаконосъобразно наложеното му наказание "Порицание". От показанията на свидетелите, разпитани в производството по адм. д. № 904/24 г. следва, че ищецът се е притеснявал не толкова от наложеното наказание "порицание", а от това, че може да бъде уволнен. От свидетелските показание следва обстоятелството, че ищецът се е притеснявал, изживявал е процесното наказание "Порицание", както и е бил разочарован от налагането му, поради несправедливостта му, както и че е изпитвал неудобство от колегите и познатите си. С оглед горепосочените обстоятелства, определящи интензитета на негативните емоции, изживени от ищеца, както и относително непродължителния период на претърпените вреди, касационната инстанция приема, че справедливият размер на обезщетението е в размер на 500 лева. Този размер е съобразен и с размера на присъжданите от съда обезщетения в аналогични случаи. По тези съображение, решението в частта, в която е присъдено обезщетение над сумата от 500 лева следва да се отмени, както и в частта, в която е присъдена лихва върху разликата над 500 лева до присъдения размер от 1500 лева. С оглед изхода на спора, следва да се отмени първоинстанционното решение и в частта за разноските над сумата от 676, 67 лева. При този изход на касационното производство на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 400 лева, по 100 лева за всяко съдебно производство по делото, искането за които е правено своевременно. Съобразно Закона за въвеждане на еврото в Република България, тази сума трябва да се превалутира в евро, като се присъдят 204, 52 евро. На ответника в касацинното производство следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство, които са претендирани своевременно и са доказани с договор за правна защита и съдействие № 0002978 от 06.12.25 г., който в частта на платеното адвокатско възнаграждение има характер и на разписка за плащане на сумата. Размерът на дължимите разноски пропорционален на отхвърлената част от касационната жалба е 266, 67 лева. Съобразно Закона за въвеждане на еврото в Република България, тази сума трябва да се превалутира в евро, като се присъдят 136,35 евро. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд