Решение № 9 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 30/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. С., гражданин на Кралство Швеция, подадена чрез упълномощен адвокат П. Доровски против решение № 10 от 23.06.2025 г., постановено от Административен съд - София-град, І отделение, 46 състав, по адм. дело № С-3/2025 г. В касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т.3 АПК. Според касационния жалбоподател оспореният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за липса на нарушения при издаване на процесния административен акт и развива тезата, че в производството не са събрани никакви доказателства, вкл. и публичните изяви на жалбоподателя в социалните медии, които навеждат и доказват извода, направен в атакуваната заповед, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него да бъде постановен съдебен акт по съществото на спора, с който да се отмени процесната заповед, като незаконосъобразно постановена. Заявява искане за присъждане на сторените по делото разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът - председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен държавен служител с юр. образование Т. Иванов, който с писмен отговор от 07.08.2025 г. пледира за неоснователност на касационната жалба. В съдено заседание упълномощен експерт с юридическо образование Т. Петкова излага съображения, че съдът е обсъдил приобщените по преписката доказателства и е установил констатираното от председателя на ДАНС наличие на данни, че касаторът представлява заплаха за сигурността на Република България. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, защото решението на първоинстанционния съд е правилно. Счита, че при произнасянето му са спазени съдопроизводствените правила и същото е в съответствие с приложимите материалноправни норми, поради което предлага съдебният акт да бъде оставен в сила, в какъвто смисъл представя и писмено заключение по съществото на спора. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен съдебен акт, в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 10 от 23.06.2025 г. е отхвърлена жалбата на Х. С., поданик на Кралство Швеция, роден на [дата]. в Йордания, подадена чрез адв. Доровски от САК, срещу Заповед № 3- 2861/22.10.2024 г. на председателя на ДАНС за налагане на ПАМ „експулсиране”, като му е отнето правото на пребиваване в Р. България и „забрана” за влизане в Р. България за срок от 10 години, на основание чл.25, ал.1 и ал.З и чл.27, ал.1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства /ЗВПНРБГЕСЧТС/. Със същото съдебно решение Х. С. е осъден да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност”, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София - град /АССГ/ е приел, че процесният адм. акт е издаден от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл.27, ал.1 ЗВПНРБГЕСЧТС и е мотивиран с посочване, както на фактическите основания, така и на правното основание за издаването й. Съдът е констатирал, че като правно основание е вписана разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗВПНРБГЕСЧТС и е отразено, че с присъствието си в Република България чужденецът създава истинска, настояща и сериозна заплаха за националната сигурност. Установено е, че от фактическа страна издателят на оспорената заповед се е позовал на основанията и обстоятелствата, които се съдържат в приетия като писмено доказателство Доклад № RB 202001-001-03/Т-6-4964/22.10.2024 г. Първоинстанционният съд е преценил, че атакуваният акт е постановен при спазване на процесуалните правила и е в съответствие с приложимите специални материалноправни разпоредби. Според решаващия състав на АССГ в случая съдържащите се в заповедта фактически основания изцяло съответстват на регламентираното в относимата норма на чл.25, ал.1 ЗВПНРБГЕСЧТС и на чл. 23 от Директива 2004/3 8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, АССГ е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че е сезиран с жалба от гражданина на Кралство Швеция - Х. С., който е оспорил визираната заповед за налагане на гореописаната ПАМ. Първостепенният съд е извършил подробен фактически и правен анализ на събраните гласни доказателства - разпитани са двама свидетели, както и са приети множество писмени доказателства, а именно: свидетелство за съдимост с реф. № 2539712 от 20.01.2025 г., издадено от Начален съд в Кралство Йордания, академична справка от Медицински университет - София, удостоверения от „IV МБАЛ- София” ЕАД, от „Асоциация Свети Лука”, от Фондация „ИКРА” в гр. Упсала - Швеция. Ето защо касационният съдебен състав намира за неоснователно оплакването на касатора за необсъждане на приетите по делото доказателства. Първостепенният съд е изложил обосновани мотиви защо не следва да коментира представените извадки от публикации в социалните мрежи и настоящият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че същите могат да представляват доказателство само за съществуването на публикациите, но не и за тяхната достоверност. Те безспорно представляват частни документи, съдържат текстове с повествователен характер и личното мнение на автора, поради което са лишени от удостоверителна стойност, а и са неотносими към основния спорен въпрос по делото - доколко чужденецът е реална заплаха за националната сигурност. Първостепенният съд вярно е тълкувал и анализирал приетата като писмено доказателство извадка от доклад рег.№ RB 202001-001-03/Т-6- 4964/22.10.2024 г., която не е оспорена и опровергана от страна на жалбоподателя, съдържаща релевантна информация досежно семейното положение на жалбоподателя, напускането на Република България от съпругата му и малолетното му дете и липсата на данни други негови роднини да се намират на територията на Р. България, за участието на жалбоподателя в управителния съвет на юр. лице с нестопанска цел Сдружение „Ал - Селям”, спрямо извършваната проверка от НАП на дейността на сдружението и на неговия управител; по отношение на социалната и културна интеграция на жалбоподателя в страната; във връзка с поддържаните от него контакти основно с арабската диаспора в гр. София; относно настъпилата от м. октомври 2023 г. съществена промяна в поведението, интересите и възгледите на жалбоподателя, характеризираща се със застъпването на крайни ислямски религиозни виждания. От тези вярно установени факти, първоинстанционният съд е формирал обосновани правни изводи, които напълно се възприемат от касационната инстанция. АССГ правилно е счел за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че не били изложени конкретни мотиви за фактическите основания за налагането на процесната ПАМ. По силата на чл.27, ал.1, изречение второ ЗВПНРБГЕСЧТС фактическите основания за налагането на конкретната принудителна административна мярка, в случай, че съдържат класифицирана информация, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните длъжностни лица по реда на ЗЗКИ. В конкретната хипотеза е налице именно такъв документ - извадка от гореописания доклад. Правилни са разсъжданията на решаващия състав относно специалния характер на приложимите материалноправни императивни норми, които са свързани със сигурността, тъй като целта им е да се защити националната сигурност, както и обществения интерес на гражданите на Република България, пред личността на оспорващия, който търпи подобни рестрикции. От мотивите на обжалваното решение е видно, че първостепенният съд е извършил изискуемата преценка относно относимостта на Решение на СЕС от 22 септември 2022 г., постановено по дело С- 159/2021 г. на СЕС, според което становището на органите със специализирани функции, свързани с националната сигурност, следва да е мотивирано относно констатациите, че с действията си дадено лице, гражданин на ЕС, или член на семейството, създава истинска, настояща и сериозна заплаха за националната сигурност. В случая задължителното изискване, което СЕС поставя за мотивираност на становището на ДАНС, е изпълнено, като първостепенният съд правилно е констатирал, че то е мотивирано обстойно, ясно и подробно, от което е изведено вярно правно заключение, че компетентният специализиран орган е осъществил необходимата преценка дали чужденецът представлява заплаха за националната сигурност, съгласно чл.41, ал.1, т.1 ЗДАНС и при установяването на такава заплаха председателят на ДАНС е издал акт за налагането на предвидените в чл.25 и сл. ЗВПНРБГЕСЧТС принудителни административни мерки. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т.3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. Ответникът не е заявил искане за възлагане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,