Определение № 79 от 05.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4851/2018 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Д. Х. Д. и К. С. Д. чрез процесуалния представител адв. К.К. от ВАК са подали молба вх.№ 2643 от 19.03.2020г. за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 127 от 09.03.2020г. в частта за разноските. Молителите твърдят, че в мотивите на решението е посочено, че след като делото е решено по същество от касационната инстанция, на ответниците следва да се присъдят разноски за всички инстанции, но не е присъдил разноски за въззивното производство като е приел, че такива не са направени, без да съобрази, че в съдебното заседание на 03.07.2018г. по гр.д.№ 1018 / 2018г. са представени и приети от съда списъци за разноски от двете страни. Молбата е допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл. 248 ГПК от постановяване на касационното решение. Ответникът Е. П. П. чрез процесуалния представител адв.Д. е подал отговор на молбата, в която изразява становище, че молбата е частично основателна като касационнната инстанция следва да се произнесе по възражението по чл. 78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от Д. Х. Д. и К. С. Д., направено във въззивната инстанция. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение разгледа молбата и като обсъди доводите на двете страни, намира следното: Основателен е доводът на молителите, че е невярна констатацията в мотивите на решението, че не са правили разноски за въззивното производство. На стр.56 от въззивното производство /гражданско дело № 1018/2018г. на Варненския окръжен съд/ е представен списък на разноските от въззиваемите Д. Х. Д. и К. С. Д., а на стр.57 е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че те са заплатили на адв. К. в брой сумата 3850лв. за изготвяне на писмен отговор и процесуално представителство по гр.д.№ 1018/2018г. на Варненския окръжен съд. Същевременно насрещната страна – въззивник Е. П. П. е възразил за прекомерност на така договореното възнаграждение. Видно от представеното удостоверение на лист 158 от първоинстанционното производство /гр.д.№846882016г. на Варненския районен съд/, данъчната оценка на целия имот с идентификатор ..... с площ от 1710 кв.м., е 37 960лв., следователно за процесната част от 597 кв.м. данъчната оценка е 13253 лв. колкото е и материалният защитаван интерес. На основание чл. 7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 928 лв. Съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия пред втората инстанция, уговореният почти четири пъти по-висок от минималния хонорар е прекомерен, поради което са налице предпоставките на чл. 78 ал.5 ГПК за намаляването му наполовина. По изложените съображения молбата следва да се уважи частично като се присъдят на касаторите разноски за въззивното производство в размер на 1925 лв. или общата сума на дължимите разноски за всички инстанции се изменя от 1674 на 3599 лв. Воден от горното, на основание чл. 248 ал.1 ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение