Решение № 1660 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11376/2008 г.

Решение № 1660 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11376/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител с административен център Смолян, подадена против решение № 156 от 24.07.2008 г., постановено от Административен съд - Смолян по адм. д. № 131/2008 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението и се релевират трите касационни отменителни основания, визарни в чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея и с писмено становище касаторът моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, като претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответникът - Общински съвет, с. Борино не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото общината става собственик на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ по силата на закона, а процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е влязла в сила след гласуване на процесните решения на ОбС - Борино. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 156 от 24.07.2008 г. е отхвърлено оспорването на областния управител на област с административен център Смолян, направено с негова заповед № 258 - ПО/30.05.2008 г., срещу решения №№ 74 и 75 от 28.03.2008 г., потвърдени с решение № 89 от 12.05.2008 г. на ОбС - Борино. Със същото съдебно решение е отменено решение № 80 от 28.03.2008 г., потвърдено с решение № 90 от 12.05.2008 г. на ОбС - Борино, но в тази част няма подадена касационна жалба и първоинстанционното решение е влязло в сила. За да отхвърли оспорването на описаните по- горе две решения на ОбС - Борино, Административният съд - Смолян е установил фактите по спора, въз основа на които е извел правните си изводи. С процесните решения №№ 74 и 75 от 28.03.2008 г. ОбС - Борино е дал съгласие да се предоставят на земеделските стопани - животновъди от с. Борино 3098, 932 дка и от с. Буйново 3076 дка за общо ползване - общинските мери и пасища включени в общо 275 физически блока, подробно индивидуализирани в решенията със съответните номера, като е определена такса за ползването за една стопанска година, с предназначение, тя да се използва за поддържането на мерите и пасищата. Първоинстанционният съд е обсъдил отговорите на ОСЗГ относно влизането в сила на картата на възстановената собственост и на плана за земеразделяне. Приел е, че след влизане в сила на плана за земеразделяне и картата на възстановената собственост земите стават общинска собственост по силата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, след направеното последно изменение на нормата, като общината може да бъде собственик на общинските мери и пасища, които са публична общинска собственост, според чл. 25 ЗСПЗЗ. Определената такса за ползване в размер на 1 лев за един декар, дължима за една стопанска година, съдът е преценил, че е в правомощието на съответния общински съвет. Изложил е мотиви относно съдържанието на предоставеното право на ползване, като го е възприел, че има характер на облигационно правоотношение, различно от вещното правото на ползване и е извел обоснован извод, че оспорените решения на ОбС - Борино са законосъобразни, поради което е отхвърлил оспорването на областния управител. Така постановеното решение е правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и изведените правни изводи, като в мотивите на обжалваното съдебно решение точно е установено, че планът за земеразделяне и картата на възстановената собственост са влезли в сила към 2008 г., когато са приети решенията на общинския съвет. Следва да се има предвид, че в първоинстанционното производство и в настоящото касационно производство областният управител не е ангажирал доказателства, с които да се опровергават изводите на съда. Не може да се възприеме и доводът за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила, който само е наведен, без да е обоснован и конкретизиран. Неоснователно е и оплакването за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Основният спорен въпрос в случая е кои са земите по чл. 19 ЗСПЗЗ. Това са земите, които са влизали в общинския поземлен фонд, според чл. 19 ЗСПЗЗ в предходните му редакции и са стопанисвани и управлявани от общината. За тях не са се явили собственици и правото на собственост върху тях не е реално възстановено. ОСЗГ ги е предоставила на общината за стопанисване и управление. След изтичането на 10-годишния срок от влизане в сила на картата на възстановената собственост, която включва двата вида планове за възстановяване на земеделската земя в съществуващи на терена страни реални граници и за възстановяване на собствеността във възстановими стари реални граници, и плана за земеразделяне, с който собствеността върху земята се възстановява в нови реални граници, тези земи стават общинска собственост по силата на законовата норма. Ограниченията, визирани в чл. 19, ал. 4 и 9 ЗСПЗЗ не са засегнати от решението на ОбС - Борино. В конкретния случай процедурата, регламентирана в нормата чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и съответните й текстове от чл. 45в и сл. от ППЗСПЗЗ не са спазени, тъй като общината няма съставени актове за публична общинска собственост за тези земи. Въпреки това не могат да се споделят изложените доводи в касационната жалба по тези обстоятелства, защото процесните решения на общинският съвет са приети, преди влизането в сила на изменението на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Оспорените от областния управител решения № 74 и 75, чиято законосъобразност се преценява, са гласувани на дата 28.03.2008 г., а изменението на чл. 19, ал. 2 е обнародвано в ДВ, бр. 43 от 29.04.2008 г., а текстът на чл. 45в от ППЗСПЗЗ, които детайлно уреждат прилагането на чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е нов и е обн. в ДВ, бр. 45 от 13.05.2008 г. По силата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието с материалния закон се установява към момента на действащото законодателство и в конкретната хипотеза не може да се иска общинският съвет да съобрази своите решения с последващи изменения на закона и правилника за неговото прилагане. Определената такса за ползване на пасищата не представлява разпореждане с общинските мери и пасища, тъй като ползването е в рамките на стопанската година. Това правомощие на общинският съвет произтича от чл. 25, ал. 1, изречение трето от ЗСПЗЗ. Следва да се има предвид и факта, че общинските мери и пасища са предназначени за паша на селскостопанските животни, поради което процесните решения на ОбС - Борино са гласувани в съответствие с интересите на жителите на общината. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед крайния изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски не се уважава. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение