Определение № 213 от 16.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 77/2024 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба на „Айсиен консулт“ ООД, гр.София за отмяна на влязлото в сила решение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 50087/ 08.06.2023 г. по гр.д.№ 3309/ 2022 г., с което, след като е отменено въззивно решение на Софийски апелативен съд от 17.02.2022г. по гр.д.№ 890 /2021 г. в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.240 ЗЗД, предявен от М. Ц. И. срещу „Айсиен консулт“ ООД, за солидарното осъждане на дружеството с В. С. К. за заплащане сумата 110 000 евро - главница по договор за заем, „Айсиен консулт“ ООД е осъдено да заплати на М. Ц. И. сумата 110 000 евро - главница по договор за заем, солидарно с В. С. К., ведно със законната лихва считано от 07.03.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата 44 403 лева разноски по делото за всички инстанции. Молителят твърди наличие на ново обстоятелство и писмено доказателство, за което не е знаел към момента на приключване на устните състезания – направена писмено от В. С. К. декларация, съдържаща признание, че „Айсиен консулт“ ООД не е сключвало договори с ищеца и не е получавало от него суми в брой и по банков път. В декларацията било посочено още, че В. К. се задължава да не я използва по висящото гр.д.№ 3173/ 2019 г. на Софийски градски съд, както и да не опровергава съдържанието на приложената по делото разписка, ако М. Ц. И. се задължи да му плати половината от главницата по делото и да опрости личните му задължения. За тази декларация молителят узнал на 26.06.2023 г., когато му била предадена от обслужващата го счетоводна кантора, на която документът бил изпратен от самия В. С. К. на 21.06.2023 г. Според молителя новото писмено доказателство съставлява правоизключващо вземането по договора за заем обстоятелство, същевременно начало на ново писмено доказателство по смисъла на чл.165 ГПК, доказателство за антидатиране на разписката, въз основа на която молителят бил осъден, както и доказателство за наличие на обстоятелствата по чл.40 ЗЗД. Според молителя това дава основание влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд, тъй като новото обстоятелство и писмено доказателство обуславяло отхвърляне, а не уважаване на иска. Ответната страна М. Ц. И. не взема становище по допустимостта на молбата, излага твърдения за нейната неоснователност. Поискал е представяне на декларацията, която според молителя представлява ново писмено доказателство, в оригинал, за да вземе становище по нейната автентичност. Представя писмени доказателства по опис. Съдът не намира основания за недопустимост на молбата. Молителят е изложил твърдения, според които срокът по чл.305 ал.1 т.1 ГПК е спазен и които към настоящия момент не се опровергават от други доказателства. Мотивирано е наличието на основания за отмяна на влязлото в сила решение, поради което делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с произнасяне по доказателствените искания на страните. По изложените съображения съдът