Определение № 11444 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10774/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) против определение № 30604 от 18.09.2025 г., постановено по адм. дело № 6568/2025 г. по описа на Административен съд – София град. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост – чл.209, т.3 АПК. Ответникът – „Люлин 2012“ ЕООД не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса за процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С определение № 30604 от 18.09.2025 г., постановено по адм. дело № 6568/2025 г., Административен съд – София град е оставил без уважение молбата на управителя на Националната здравноосигурителна каса за конституиране при условията на чл. 219 от ГПК на подпомагащи страни в производството - „Анджелини Фарма България“ ЕООД, „Фармимпорт“ АД и „АБВИ“ ЕООД. Определението е правилно. Производството пред административния съд е образувано по оспорване с жалба на „Люлин 2012“ ЕООД против писмена покана № РД-25ПП-236/17.06.2024 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса. С решение № 6642 от 18.06.2025 г. по адм. дело № 4619/2025 г. на Върховния административен съд е отменено решение № 7853 от 07.03.2025 г. по адм. дело № 6850/2024 г. на Административен съд София - град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С определение № 23269 от 07.07.2025 г. по делото като страни са конституирани „Люлин 2012“ ЕООД - жалбоподател и управителя на НЗОК като ответник. В хода на делото е постъпило искане от ответника за привличане на подпомагаща страна на основание чл. 219 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, ответникът – управителят на НЗОК, е направил искане да бъдат допуснати като трета подпомагаща страна „Анджелини Фарма България“ ЕООД, „Фармимпорт“ АД и „АБВИ“ ЕООД. По гореописаното искане съдът се е произнесъл с оспореното определение в закрито съдебно заседание на 18.09.2015 г. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК регламентира, че страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, поради което се изключва приложението на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на основание препращането на чл. 144 от АПК за неуредените въпроси. Отделно, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ГПК и изложил решаващ мотив, че в случая за ответника по делото не е налице правен интерес от привличането на трети лица, тъй като производство не е исково, а е по реда на чл. 226 от АПК - повторно разглеждане от нов съдебен състав на жалба срещу индивидуален административен акт а и липсват данни и твърдения ответникът да има искове срещу посочените по-горе юридически лица, за да се допусне искането по реда на чл. 219 от ГПК. По силата на чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Посочените в чл. 153, ал. 1 АПК заинтересовани лица не са трети лица – подпомагащи страни по смисъла на чл. 219 от Гражданския процесуален кодекс. Заинтересованите лица по чл. 153, ал. 1 АПК са тези, за които оспореният акт поражда благоприятни правни последици и с оглед на правомощията на съда по чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 и 2 АПК съдебното решение би могло да засегне създадените от оспорения административен акт техни права или законни интереси. АПК не предвижда встъпване или привличане на подпомагащи страни в исковото производство. Диспозитивното начало в чл. 6, ал. 2 от ГПК има значението, че в исковото производство съдът не може служебно да конституира като ответна страна физическо или юридическо лице, срещу което няма предявен иск. В случая молбата на ответника представлява искане по чл. 219 от ГПК за конституиране на трето лице помагач, но в тази част ГПК е неприложим субсидиарно, така както правилно е приел и Административен съд София-град. С оглед изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,