Определение № 2969 от 04.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4867/2025 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на „Мемо Лог“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. В. Д., постъпила в деловодството на Върховния касационен съд на 16.03.2026г., придружена с подаден от страната отговор на касационната жалба пред Апелативен съд – Пловдив на 10.03.2026г., уточнена с молба от 23.04.2026г., обективираща искане за допълване на постановеното по делото определение № 1220/12.03.2026г., в частта относно разноските посредством присъждане на такива по подадената от дружеството касационна жалба, както и по отговора на касационната жалба на ответната страна. Молбата е основана на твърдения, че своевременно е изготвен отговор по касационната жалба на насрещната страна и е подписано пълномощно за процесуално представителство и заплатен адвокатски хонорар, който обаче не е депозиран в законоустановения срок поради препятствие, което страната не е могла да отстрани – адв. В. Д. е пострадал при пътнотранспортна злополука на 29.10.2025г., след която е изпаднал в медикаментозна кома, а възстановяването му продължило около 6-8 месеца. Едва на 06.03.2026г. същият е установил, че отговорът не е изпратен. Към молбата са представени писмени доказателства – епикризи и медицински свидетелства установяващи твърденията на процесуалния представител, както и доказателства за действително реализирани разноски под формата на платено адвокатско възнаграждение. Отговор на молбата не е депозиран от насрещната страна по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК. В. П. Р. от своя страна е подал молба за изменение на определението в частта за разноските с искане за присъждане на пълния размер на платеното от него адвокатско възнаграждение за защита по касационната жалба на „Мемо Лог“ ЕООД съгласно представен договор от 10.11.2025г. Молителят посочва, че за защита и съдействие по неговата касационна жалба е сключил договор за правна защита и съдействие на 18.08.2025г., в който е посочено, че договореното възнаграждение за това действие в размер на 5000 лева е платено по банков път и признава, че действително към договора не е приложен платежен документ, удостоверяващ направеното плащане. Но за отговор по касационната жалба на „Мемо Лог“ ЕООД е сключил втори договор за правна защита и съдействие от 10.11.2025г., в който изрично е посочено, че договореното възнаграждение от 5000 лева е платено в брой. Така, по всеки от сключените договори е изрично посочено основанието, за което е договорено, поради което счита, че платената по втория договор сума на адвокатското възнаграждение не следва да се разделя за защита по всяка от двете касационни жалби. Отправя искане за присъждане на тези разноски в пълен размер. В отговор на тази молба, „Мемо Лог“ ЕООД, чрез процесуален представител изразява становище, че липсват доказателства за извършено плащане в брой, евентуално за прекомерност на платеното възнаграждение. Моли искането за изменение за присъждане на пълния размер на разноските да се остави без уважение. Всяка от молбите е подадена в срока по чл. 248 от ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество, съдебният състав съобрази следното: В постановеното по делото определение № 1220 от 12.03.2026г. на ВКС, състав на Трето гражданско отделение не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 134/11.07.2025г. постановено по в.гр.д. № 190/2025г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в обжалваната част по касационна жалба на „Мемо Лог“ ЕООД и в частта, обжалвана с касационна жалба на В. П. Р.. С оглед този изход на делото пред касационната инстанция, съдът е приел, че „Мемо Лог“ ЕООД няма право на разноски по подадената от него касационна жалба, не е подал отговор на касационната жалба на другата страна, поради което разноски на тази страна не следва да се присъждат. Към касационната си жалба „Мемо Лог“ ЕООД е представил договор за правна защита и съдействие от 28.08.2025г., в който страните договорили възнаграждение в размер на 4900 лв., от които платени по банков път са 3700 лв. – за изготвяне на жалба. С оглед изхода на делото по касационната жалба на този жалбоподател, тези разноски не следва да му се присъдят и не са налице предпоставките за изменение на определението по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. В тази част молбата на „Мемо Лог“ ЕООД следва да се остави без уважение. Същевременно молбата на „Мемо Лог“ ЕООД е придружена с договор за правна защита и съдействие от 23.10.2025г., в който страните са договорили адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в подаване на отговор на касационната жалба в размер на 5000 лева, платимо по банков път, както и с преводно нареждане от 23.10.2025г., доказващо действителното плащане на възнаграждението. Факта, че тези разноски са действително реализирани, както и наличието на особени непредвидени обстоятелства, които процесуалният представител на страната не е могъл да преодолее, не са оспорени от насрещната страна, на която е предоставена възможност в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК да представи отговор по искането за допълване и такъв не е представен. Следователно, с оглед изхода на делото по касационната жалба на насрещната страна, „Мемо Лог“ ЕООД има право на разноски, които в доказан размер следва да се възложат в тежест на В. Р.. Налице са предпоставки за допълване на определението по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК в този смисъл. В определението, чието изменение в частта за разноските се претендира, съдът е приел, че доказаният размер на разноските на В. Р. е 5000 лева, платени в брой адвокатско възнаграждение по договор от 10.11.2025г. и съразмерно с обжалваемия интерес по касационната жалба на насрещната страна, по която касационно обжалване не се допуска, на В. Р. е присъдил разноски в размер на 2500 лева, превалутиран съгласно чл. чл. 11 - 13 от ЗВЕРБ. По делото са представени два договора за правна защита и съдействие, сключени между В. Р. и адв. Р. К.. Първият е сключен на 10.11.2025г. и в него страните уговорили изрично, че предметът му се изчерпва в оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в изготвяне и подаване на отговор на касационна жалба срещу въззивно решение на АС – Пловдив. Договореният по този договор размер на адвокатското възнаграждение е 5000 лева и е платен в брой, съгласно договора. Вторият договор е сключен от В. П. Р. на 18.08.2025г., с предмет изготвяне на касационна жалба против решение на АС – Пловдив. Договореното възнаграждение по този договор е в размер на 5000 лева, платим по банков път по посочена сметка, но доказателства за действително плащане не са представени. Следователно и при диференцирано уговаряне на предмета на правната защита и съдействие по всеки от договорите, с оглед изхода на делото по касационната жалба на „Мемо Лог“ ЕООД, за защита по подадения по нея отговор, В. Р. има право на разноски за платеното от него адвокатско възнаграждение в пълен размер. Не са били налице предпоставките за отнасяне на тези разноски и съразмерно присъждане с оглед изхода на делото по двете касационни жалби. Налице са съответно предпоставките на чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на определението в частта за разноските в изложения смисъл, като вместо 2500 лв., на страната се присъди сумата от 5000 лв. Неоснователно е възражението на „Мемо Лог“ ЕООД за прекомерност на този размер на възнаграждението, с оглед действителната висока правна и фактическа сложност на делото. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение