Определение № 2896 от 19.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2363/2025 г.

Производството е по реда на чл.213б, ал.7 вр. с ал.6, т.2 вр. с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Т. Ф. срещу Разпореждане № 89 от 09.01.2025 г. по адм. дело № 1092/2024 г. на Административен съд – Пазарджик. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт с твърдения за допустимост на предявената касационната жалба в хипотезата на чл.210, ал.2 АПК. Прави се искане за отмяна на оспореното разпореждане. Ответниците – кметът на община Пещера и Т. С. А., не са представили становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт по чл.213а, ал.6, т.2 АПК. Разгледана по същество - частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане административният съд, на осн. чл. 213а, ал.2 вр. с чл.215, т.1 АПК, е оставил без разглеждане предявената от Н. Т. Ф. касационна жалба срещу Решение № 4636 от 05.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1092/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Прието е, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена от лице, което не е участвало в първоинстанционното съдебно производство. Оспореното разпореждане е правилно като краен резултат. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Т. С. А. против заповед № 730/20.08.2024 г. на кмета на община Пещера, с която на осн. чл.225а, ал.1 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж „сграда от допълващото застрояване - навес“, находяща се в ПИ с идентификатор 56277.502.1005.8, УПИ XVII-1850, кв. 105 по плана на гр. Пещера. Като страни по делото съдът е конституирал жалбоподателя, който е адресат на административния акт и кмета на община Пещера като издател на административния акт. С решение № 4636 от 05.12.2024 г., съдът е отменил оспорената заповед. При горните обстоятелства, изводът за недопустимост на касационната жалба е правилен. Същата е подадена от лице, което не е участвало в съдебното производство, поради което е налице основанието по чл.215, т.1 АПК. Оспореното разпореждане, с което жалбата е оставена без разглеждане е законосъобразно – постановено е в съответствие с правомощията на първоинстанционния съд по чл.213а, ал.2 АПК и доказателствата по делото. Във връзка доводите в частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл. 210, ал. 2 АПК. Визираната разпоредба предвижда, че лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. В случая горните кумулативни предпоставки не са осъществени. Видно е, че строежът, предмет на оспорената заповед е извършен в УПИ XVII-1850, кв.105 по плана на гр. Пещера, който е съсобствен между Т. С. А. и Н. Т. Ф.. Обстоятелството, че последната е съсобственик на процесния УПИ, обаче е неотносимо към активната ѝ процесуална легитимация. Съдебното решение за отмяна на процесната заповед не е неблагоприятно за частната жалбоподателка. В производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, страни са компетентния административен орган – издател на акта и адресата на същия. Горното следва от разпоредбите на чл.225а, ал.5 ЗУТ и § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. В процесната заповед като собственик /извършител на строежа е посочен Т. С. А., който е адресат на същата и е подал жалба пред съда. За Н. Ф. не е налице правен интерес да оспорва заповедта за премахване на незаконен строеж в качеството й на съсобственик на имота, а съдебното решение за отмяна на акта не е неблагоприятно за нея, тъй както не засяга пряко и непосредствено нейни права и не създава задължения, които да рефлектират върху правната й сфера. Защита на материалните си права, нарушени с извършването на незаконен строеж в съсобствения имот, частната жалбоподателка може да реализира по общия исков ред. От изложеното следва, че не е налице хипотезата на чл.210, ал.2 АПК. Н. Ф. не разполага с процесуалната възможност за касационно обжалване, а предявената касационна жалба е недопустима, както правилно е приел административния съд. Оспореното разпореждане, с което на осн. чл.213а, ал. 2 АПК, жалбата е оставена без разглеждане е постановено в съответствие с обстоятелствата по делото и приложимия закон, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 213а, ал. 7 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. 1 и с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение