Определение № 13056 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11736/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от М. У. А., гражданин на Сирия, срещу определение № 35918/ 31.10.2025 г., постановено по адм. д. № 7560/2025 г. на Административен съд София - град. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата настоящия частен жалбоподател срещу решение № 44-X/23.06.2025 г. на Интервюиращ орган при ДАБ при МС с което не е допусната последваща молба с вх. № УП 33612/09.06.2025 г. до производство за предоставяне на международна закрила и производството по делото е прекратено. Твърди, че определението е неправилно, тъй като разпореждането, с което са дадени указанията по изправяне на исковата молба, не му е редовно съобщено. Иска да бъде отменено обжалваното определение и делото бъде върнато за продължаване на процесуалните действия. Ответникът по частната жалба – Интервюиращ орган при ДАБ при МС, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Четвърто отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С протоколно определение от 17.09.2025 г., са дадени указания на ищеца да изправи нередовности по жалбата. Съобщението е изпратено на посочения в исковата молба съдебен адрес за призоваване и е получено от процесуалния представител адв. Илиева. Преклузивния седмодневен срок съгласно чл. 84, ал. 2 ЗУБ е изтекъл на 08.10.2025 г. и указанията на съда не са изпълнени. Настоящият състав на ВАС, Четвърто отделение, намира, че разпореждането от 06.10.2025 г. е съобщено надлежно на жалбоподателя, на посочения от него адрес за призоваване в първоначалната жалба. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че адв. Илиева е с отнети адвокатски права, тъй като съобщението е доставено на посочения за кореспонденция адрес. За пълнота следва да се посочи, че връчване на съобщение до ищеца не е било необходимо, поради изричното посочване в исковата молба на съдебен адрес за призоваване на който да се изпращат съдебните книжа. По изложените съображения и на основание чл. 236 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,