Определение № 444 от 13.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1343/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от „Нитрам +“ ЕООД, [населено място] за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 3439 от 04.12.2025 г. в частта за разноските, като се намалят присъдените в полза на ответника „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД, [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 10 404 лв. Молителят поддържа, че заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Счита, че разноските за адвокатски хонорар следва да бъдат редуцирани до размер, който съответства на сложността на делото и на извършеното от пълномощника на ответника в производството пред ВКС. Ответникът „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД изразява становище за неоснователност на молбата. Поддържа, че размерът на договореното и заплатено от него адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС е съобразен с фактическата и правна сложност на спора и с извършените процесуални действия от представлявалия го адвокат. Излага доводи, че решението на СЕС по делото С-438/22 не изключва приложението на чл. 36, ал. 2 ЗА и Наредба № 1/2004 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, прие следното: Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. С определение № 3439 от 04.12.2025 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 210 от 14.04.2025 г. по в. т. д. № 205/2025 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 1536 от 08.11.2024 г. по т. д. № 817/2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-18 състав са отхвърлени предявените от касатора срещу „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 33 300 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско Голд“, обективиран в застрахователна полица № 210600100776/17.12.2021 г., за нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Series 7“, с рег. [рег.номер на МПС], в резултат на ПТП от 13. 02. 2022 г., и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 823, 30 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 25.03.2022 г. - 25. 04. 2023 г. С определението по чл. 288 ГПК касационният жалбоподател ищец „Нитрам +“ ЕООД е осъден да заплати на „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 10 404 лв. /5319, 48 евро/. Настоящият състав намира, че в случая е налице основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение с оглед прекомерността му. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022, въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от определения в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая наред с обжалваемия интерес /33 000 лв. по главния иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и 3 823, 30 лв. по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД/ следва да бъде съобразено, че осъществената защита в производството пред ВКС се изчерпва с депозиране на отговор на касационната жалба и на становище по изложените основания за допускане на касационно обжалване. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са били поставени четири правни въпроса, като всички те са били свързани със спорните по делото въпроси относно наличието на изключени рискове по т. 3 /управление на МПС след употреба на алкохол от водача на застрахованото МПС/ и т. 15 /вреди, причинени от или вследствие на груба небрежност от страна на застрахования или упълномощени от неговите лица/ на глава 5 от ОУ. Визираните обстоятелства обуславят извод, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 10 404 лв. /5 319, 48 евро/ е прекомерно и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено на 2 000 евро /с левова равностойност 3 911, 66 лв./. По изложените съображения определението от 04.12.2025 г. следва да се измени, като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се намалят до размер от 2 000 евро /с левова равностойност 3 911, 66 лв./ на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение