Определение № 317 от 20.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1333/2022 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от С. Г. П., чрез адв. Т. В. Т., срещу определение № 60354/09.12.2021 г. на състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, по гр.д. № 3304/2021 г., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна вх. № 27636/27.10.2020 г. на решение, постановено по гр.д. № 12934/2014 г. на Варненския районен съд. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, като излага съображения, че обстоятелството, на което се позовава, е ново по см. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Насрещните страна Т. Д. К. и Т. Г. Т., чрез адв. К. К., отговарят, че частната жаба е неоснователна – страната в молбата си за отмяна се позовава на решение на административен съд от 26.09.2019 г., а решението, чиято отмяна се желае е влязло в сила на 30.01.2016 г., т.е. не се твърдят обстоятелства по см. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, които до момента на влизането в сила на решението са съществували. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страни, чрез процесуален представител, разполагащ с представителна власт, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Подадена е молба от С. Г. П. за отмяна на влязло в сила решение № 3471/08.07.2015 г., постановено по гр.д. № 12934/2014 г. на Варненския районен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В обжалваното определение е прието, че молбата за отмяна е недопустима и на трите заявени основания. Предмет на спора пред настоящия състав, предвид обхвата на частната жалба, е само преценката за допустимост на молбата на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с това основание в обжалвания съдебен акт е прието, че изтъкнатите от молителя обстоятелства не са надлежни твърдения по см. на цитираната разпоредба. Съдебният състав се е аргументирал с това, че удостоверение № 0-1/20.01.2016 г. на Главния архитект на Район Одесос, [община], за което се твърди, че е нищожен административен акт, е издаден след постановяване на решението, чиято отмяна се желае. Намерил е, че соченият в молбата за отмяна факт – постановяване на нищожен административен акт, т.е. издаването му, както и последващото му обявяване на нищожен, са обстоятелства, които са нововъзникнали, а не новооткрити по делото. Направил е заключение, че се касае се за последващи административни правоотношения, които не са приключили и не са преюдициални по значение за вече разрешения спор. Настоящият състав на ВКС намира, че изложените съображения в обжалваното определение не касаят допустимостта на молбата за отмяна. Съгласно чл. 297-299 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за насрещните страни и техните правоприемници, които са длъжни да преустановят спора; недопустимо е разрешеният със сила на присъдено нещо спор да бъде пререшаван. Изключенията са строго и изрично определени. Производството за отмяна на влезли в сила решения е средство за извънинстанционен контрол и защита също срещу решения, които са неправилни, но само поради някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 303 ГПК; извън тях, молбите са недопустими. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. Това се дължи поради невзето предвид писмено доказателство или обстоятелство, от съществено значение за делото, които са нови – не са представени/посочени по делото, защото страната не е била в известност за тях или, защото, при проявена грижа, не е могла да се снабди, съответно да ги посочи своевременно. Следователно съдът е надлежно сезиран с молба по чл. 303, ал. 1 ГПК при твърдение, че определено обстоятелство е от значение за крайния резултат по спора, но то не е било въведено и, съответно установено по делото, защото страната не е имала възможност да го представи. Определянето му като ново/нововъзникнало/новооткрито е квалификация, която не задължава съда, а той сам, по съществото на спора установява това. Дали соченото обстоятелство е новооткрито, съответно дори и такова, то може ли да обоснове отмяна по разглежданата хипотеза, е именно единственият предмета на произнасяне с решението по отмяната. С решението съдът уважава или не молбата въз основа на заключението дали обстоятелствата, съставляващи нейно основание, са нови – не са били сочени по делото, не известни на страната при постановяване на решението, или които тя, при проявена грижа, не е могла да узнае, съответно да посочи своевременно; дали решаващият съд би ползвал новите обстоятелства и би достигнал до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. Тази преценка не може да се прави в процедурата по чл. 307, ал. 1 ГПК. Ако обстоятелствата или доказателствата, на които се основава молбата не са нови, или страната, при проявената грижа, е могла своевременно да ги посочи при разглеждане на спора в редовните инстанции, или пък те нямат отношение към съображенията на съда да постанови влязлото в сила решение, респективно не биха могли да променят резултата по спора, тогава молбата по чл. 303 ГПК би била неоснователна, но не и недопустима. Така както и, когато твърденията в исковата молба не обуславят извод за съществуване на защитаваното от ищеца и поддържано субективно материално право, не обуславят извод за недопустимост на иска, а могат да са основание за отхвърляне на претенцията му, което става със съдебно решение, а не е предмет на предварителна проверка по допустимост на сезирането. Исковата молба и молбата за отмяна са волеизявления от един и същи ранг и се третират по сходен начин. Нещо друго не е казано и в ТР № № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Предметът на молбата по чл. 306, ал. 1 ГПК е съдебен акт (влязло в сила решение), резултат на приключил спор, който характеризира производството по Глава 24 ГПК като самостоятелно и извънинстанционно, т.е. като процесуален способ, регламентиран извън предвидената в ГПК триинстанционна система за разглеждане на граждански и търговски дела по същество. С възобновяване на производството се осигурява отстраняване на произтичащия от порока на съдебния акт резултат, чрез преодоляване на визираните в отменителните основания причини, довели до неговата неправилност: в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК - фактическата или доказателствена непълнота по делото (мотиви към т. 3 на ТР). Освен предмета на отмяната, молителят трябва да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, така както в исковата молба ищецът трябва да изложи обстоятелствата, на които се основава искът му. Изложените от страната обстоятелства ще очертаят обхвата на производството за отмяна, което произтича от диспозитивното начало на гражданския процес, уредено в чл.6 от ГПК. Основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение и наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания е надлежното им посочване. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. Нередовна е молбата за отмяна, в която съдържанието й препраща само към законовия текст на чл. 303, ал.1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал.1 ГПК (мотивите към т. 10 от ТР). Съставът по чл. 274, ал. 2 ГПК няма как да проверява правилността на съображенията на първоначално сезирания състав дали сочените от страната обстоятелства са такива по см. на чл. 303, ал. 1 ГПК, а дори и да го стори не би могъл да задължи решаващия състав как да се произнесе по съществото на искането, т.е той да приеме, че обстоятелствата са евентуално нови и от значение за съображенията на съда по влязлото в сила решение. Така и в настоящото производство съдът няма да взема становище по съображенията на частния жалбоподател и на насрещната страна дали сочените обстоятелства в молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са нови по см. на разпоредбата. В заключение, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. МОТИВИРАН от горното, съдът