Определение № 9952 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9601/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на М. Е. Й. от гр. София, против Определение № 3937/06.02.2025 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №11292/2023 г., с което съдът връща жалба с вх.№16308/07.11.2024 г., подадена от М. Е. Й. по адм.дело №11292/2023 г. по описа на АССГ. В жалбата до касационната инстанция се сочат доводи за неправилност на определението на първоинстанционния административен съд, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. При така релевираните касационни основания по чл. 209, т.3 АПК се иска отмяна на обжалваното определение и разрешаване на спора по същество от съда. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, шесто отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е и основателна. C Определение № 3937/06.02.2025 г., постановено по адм. дело №11292/2023 г. Административен съд София – град връща жалбата с вх.№16308/07.11.2024 г., подадена от М. Е. Й. по адм.дело №11292/2023 г. по описа на АССГ. За да достигне до този правен резултат съдът приема, че жалбоподателката Й., не е изпълнила указанията на съда, дадени в Разпореждане №25805/03.12.2024 г., редовно връчено й. По-конкретно в указания й 7 - дневен срок, считано от 28.12.2024 г., тя не е заявила изрично дали желае да бъде освободена от заплащане на държавна такса по делото по подадената й жалба пред касационната инстанция, респ. да представи доказателства за заплатена държавна такса в размер на 30 лева съгласно чл. 227а, ал. 4 АПК по сметка на Върховния административен съд, респ. да прецизира искането си— дали е подала касационна жалба или молба за изменение на решението в частта за разноските, да уточни обжалвания съдебен акт и да укаже в какво се състои искането й до съда. Определението е неправилно. С Решение №9477/21.06.2024 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №11292/2023 г. съдът е отхвърлил жалбата на М. Е. Й. срещу Решение №2153-21-193/11.10.2023 г., издадено от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт- София – град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане [номер]/56 на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ -София град. Видно от изпратеното съобщение до лицето, че решението е изготвено и може да се обжалва /л.109 от първоинстанционното дело/, Й. е била търсена на 26.06.2024 г., 13.07.2024 г., 28.07.2024 г. и 01.08.2024 г. на адрес гр. София, [адрес]. Длъжностното лице призовкар е написало върху съобщението до страната, че е оставен телефон за връзка на вратата с отбелязване, че лицето живее в жилището. С разпореждане от 07.08.2024 г. съдия от АССГ, е разпоредил Й. да се уведоми по реда на чл. 18а АПК. На същия адрес е било залепено уведомление на входната врата на адреса на [адрес]. Няма данни жалбоподателката да се е уведомила чрез залепеното уведомление, видно от приложените съобщения на листи 110 и 111 от първоинстанционното дело пред АССГ. Последвало е обявяване чрез таблото на АССГ. При тези данни настоящата инстанция намира, че М. Й. не е била надлежно уведомена за първоинстанционното съдебно решение, което обстоятелство е нарушило изначално правото й на защита в съдебния административен процес, а от там и законосъобразното развитие на процеса, във връзка с обжалване от нейна страна на последващите действия на първоинстанционния съд, включително и на процесното определение. В чл. 137, ал. 5 АПК в ред. ДВ., бр. 102 от 08.12.2023 г., при правната уредба на връчването на съобщения в съдебното производство, се съдържа изрично препращане към чл. 18а, ал. 7 - 9 АПК. Според чл. 18а, ал. 9 АПК в ред. ДВ., бр. 102 от 08.12.2023 г., когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. Видно от съобщенията до Й., че решението е изготвено и може да се обжалва, длъжностното лице призовкар не е посочил, че не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението. В чл. 18а, ал. 9 АПК законодателят е предвидил наличието на две кумулативни предпоставки - страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Едва при кумулативното им наличие, защото е използван съюзът „и“, се пристъпва към връчване на съобщението чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия на адресата. Административен съд София – град е бил длъжен да спази разпоредбата на чл. 18а, ал. 9 АПК, приложима на основание чл. 137, ал. 5 АПК. Само в случай, че съобщението не е могло да бъде връчено, тъй като страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, то е следвало да се приложи чл. 18а, ал. 9 АПК чрез залепване на уведомление. По тези съображения и поради неспазването на процедурата на чл. 18а, ал. 9 АПК Решение №9477/21.06.2024 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №11292/2023 г. не е било редовно връчено на адресата. Горното води до извод, че на жалбоподателката е нарушено правото по чл.34 АПК, включително и да участва в производството чрез запознаване с постановения съдебен акт по съществото на правния спор. Поради констатираната неправилност на обжалваното определение, което е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдебният акт следва да бъде отменен и делото върнато на същия съд, за продължаване на съдопроизводствените действия по надлежно връчване на Решение №9477/21.06.2024 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №11292/2023 г. на М. Е. Й.. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение