Определение № 12058 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9931/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Т. А. от гр. София срещу Определение № 17938 от 26.09.2024г., постановено по адм. дело № 8722/ 2024г. по описа на Административен съд- София град, с което е върната исковата му молба вх. № 40-196/28.08.2024г. по описа на ВАС и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди неправилност на съдебния акт и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Частната жалба е предявена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.230 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение предявената от Г. Т. А. от гр. София искова молба / именувана „жалба“/ вх. № 40-196/28.08.2024г. по описа на ВАС срещу държавата Словакия за изплащане на обезщетение в размер на 20 000 евро за причинени на ищеца неимуществени вреди от унищожаване от страна на полицейските органи на личните му вещи, находящи се в бежанския лагер Роховце, Словакия, е върната на подателя й и производството по адм.д. № 8722/2024г. по описа на АССГ. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел исковата молба за недопустима поради това, че, въпреки дадените на ищеца указания, същият не е посочил в дадения му от съда срок надлежен ответник – юридическо лице на територията на Р България. Не са отстранени и други, констатирани в разпореждането за оставяне на исковата молба нередовности – не са посочени актове, действия или бездействия от административен характер, от които се претендират вредите. Обжалваното прекратително определение е правилно като краен резултат. Със Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се доразвива установения в чл. 7 от Конституцията на Република България принцип за отговорност на държавата за вреди,причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.. Нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, според която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, урежда тази отговорност като институт на националното материално право. В конкретния случай Г. Т. А. претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразните действия и бездействия на полицейските органи на Република Словакия, т.е. ЗОДОВ е неприложим, тъй като е част от системата на правата, регламентирани от позитивното право на Република България и не се ползва с екстериториалност. А. не претендира обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, за които следва да носи отговорност държавата Република България или общините на територията й. Недопустимо е по реда на ЗОДОВ да се претендира обезщетение за вреди от актове, действия и бездействия, извършени от административни органи на друга държава със самостоятелна юрисдикция, каквато безспорно е Република Словакия. По изложените съображения предявената от Г. Т. А. искова претенция е процесуално недопустима. Правилно административният съд е върнал исковата молба на подателя й и е прекратил производството по делото. Частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение