Определение № 825 от 22.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 591/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на Н. Г. Х., Г. И. Х., Н. И. Х. и Н. В. Х. срещу определение от 24.04.2012г., постановено по гр.дело №2986/2011г. на Софийския апелативен съд, с което е отказано изменение на решението от 21.02.2012г., постановено по същото дело в частта за присъдените им разноски за въззивното производство. Частните жалбоподатели изразяват несъгласие относно присъдения им размер разноски по 1450 лв. за всеки един от тях поотделно, вместо претендирания размер от 18 000лв. В частната жалба се изразява несъгласие с изводите на съда относно приложението на параграф 2 от ПЗР на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният касационен съд, ТК, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. ОСГТК прие в т.3 на ТР от 6.11.2013г. по т.д. №6/2012г., че съдът не е обвързан от предвиденото в &2 от Наредба №1/9.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредба №1 минимален размер при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. По съществото на частната жалба: Жалбата е неоснователна. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло изводите на въззивният съд за прекомерност на договореното и заплатено адвокатското възнаграждение за въззивното производство. Въззивното производство е образувано по жалба на ЗД [фирма]. Единственият спорен по делото въпрос е бил за съпричиняване на пътното произшествие от пострадалия, наследодател на ищците. Въззивното производство е протекло в едно съдебно заседание, без да се събират допълнителни доказателства и без да се правят допълнителни правни доводи. На основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за определяне на минималните адвокатски възнаграждения минималния размер на адвокатското възнаграждение е 1450 лв. Претендираният размер адвокатско възнаграждение 18 000 лв., по представен списък на разноските и три броя разписки за внесена сума по 4500 лв. за “Адвокатско дружество О. К.” от всеки от ищците, се явява прекомерно с оглед на обема и сложността на извършените от пълномощника на ищците процесуални действия във въззивното производство. Що се касае до искането на жалбоподателите да бъде начислен ДДС върху адвокатското възнаграждение, същото се явява неоснователно. Видно от представените разписки за заплатено адвокатско възнаграждение в тях не е посочено, че уговореното възнаграждение е без ДДС. Договорът за правна помощ е сключен след влизане в сила на ЗДДС. Водим от горното ВКС, ТК състав на първо отделение