Определение № 2932 от 09.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1552/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. С определение №1048/06.03.2025г. по ч.гр.д.№136/2025г. по описа на ВКС, ІІ г.о. е потвърдено определение №5397/25.11.2024г. по гр.д.№3524/2023г. по описа на ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от В. Г. П. жалба срещу определение №175 от 22.02.2023г. по в.гр.д.№127/2023г. на Софийски окръжен съд за отказ да бъде открито производство по чл. 193 ГПК по отношение на документ, представляващ щемпел върху нотариален акт №55, том І, н.д.№99/1997г. от 03.02.1997г. за продажба на недвижим имот, разположен на първа страница горе в дясно, в който е отразено откриването на персонална партида на името на купувача А. С. Б.. Определението е обжалвано от В. Г. П. с частна касационна жалба вх.№4867/17.03.2025г. (подадена по пощата на 13.03.2025г.) с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено. Към жалбата е приложено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което жалбоподателят поддържа, че касационно обжалване следва да бъде допуснато предвид обстоятелството, че ВКС се е занимавал с въпроса какъв е характерът на оспорването по реда на чл. 193 ГПК на официално удостоверително изявление с характер на официален свидетелстващ документ като неистинско (неверно), в случая - на Нотариалната служба при Районен съд Ихтиман, в щемпел върху нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот за вписване на акта по открита партида на купувача. Поддържа, че по така поставения въпрос тричленният състав на ВКС се е произнесъл в противоречие с ППВС №3/1982г. и ТР №5/18.10.2012г. по т.д.№5/2011г. на ОСГТК на ВКС, както и решение №20/26.01.2010г. по гр.д.№4882/2008г. на ІV г.о. на ВКС, решение 86/18.07.2011г. по т.д.№682/2010г. на І т.о. на ВКС и решение №249/12.11.2012г. по гр.д.№270/2012г. на ІІ г.о. на ВКС. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците С. А. Б., Д. А. С. и Е. В. П. чрез процесуалния си представител адв.А. Т., изразяват становище, че частната жалба е процесуално недопустима. Претендират присъждане на направените разноски. Частната касационна жалба е недопустима като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Както е предвидено в чл. 274, ал. 3 ГПК, по този ред могат да бъдат подавани частни жалби срещу определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Възможност за обжалване на определения на тричленни състави на ВКС, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения на друг тричленен състав, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, респ. такива определения биват потвърждавани, не е предвидена в процесуалния закон. На обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, подлежат само определения, постановени от състав на ВКС, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. В случая преграждащото по-нататъшното развитие на делото определение №5397/25.11.2024г. по гр.д.№3524/2023г. по описа на ВКС, ІІ г.о. е било обжалвано, но по така подадената частна жалба тричленен състав на ВКС вече се е произнесъл, постановявайки именно обжалваното пред настоящия състав определение №1048/06.03.2025г. по ч.гр.д.№136/2025г. по описа на ВКС, ІІ г.о., което не попада сред изрично посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК съдебни актове и само по себе си не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 2 ГПК. Като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, частната касационна жалба с вх.№4867/17.03.2025г. следва да бъде оставена без разглеждане, като в полза на ответниците бъде присъдена сумата от 400 лв., представляваща направените по делото разноски. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение