Определение № 12181 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10256/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Т. А. от град София против определение № 16658/12.09.2024 г., постановено по адм. дело № 8723/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставен без разглеждане предявения от него иск против Република Словакия за присъждане на обезщетение за причинените му вреди и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което се иска неговата отмяна. Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по иск на Г. Т. А., подаден против Република Словакия за присъждане на обезщетение за причинените му вреди в размер на 92 милиона евро вследствие на задържането му в затвор в [населено място], Република Словакия. С обжалваното в настоящото производство определение, АССГ е прекратил производството по делото, като приел, че същият е недопустим. Посочено е, че по реда на чл. 203 и сл. АПК може да се претендира обезщетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, а според чл. 2, ал. 1 АПК кодексът се прилага за административните производства пред всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго. В процесния случай А. не твърди вредите да са причинени от действие или бездействие на длъжностно лице или административен орган от системата на изпълнителната власт на Република България, а от специализиран наказателен съд на Република Словакия, поради и което спорът е извън юрисдикцията на административния съд. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е посочил, че по реда на чл. 203 и сл. АПК може да се претендира обезщетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като съгласно чл. 2, ал. 1 АПК кодексът се прилага за административните производства пред всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго. В процесния случай като ответник по иска е посочена Република Словакия – т.е. не е посочен ответник - юридическо лице в България, поради което правилно АССГ е приел, че искът е извън юрисдикцията на административния съд. Въз основа на изложеното, определението на административния съд, с което е оставен без разглеждане искът на Г. Т. А., подаден против Република Словакия за присъждане на обезщетение в размер на 92 000 000 евро за причинените му вреди вследствие на задържането му в затвор в [населено място], е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,