Определение № 1321 от 06.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 752/2024 г.

Производството е по реда на гл. ХІІІ от Административнопроцесуалния кодекс. (АПК). Образувано е по частна жалба на „Крамер Груп“ АД срещу определение № 3574/12.12.2023 г., постановено по адм. д. № 2622/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, с което иск по чл.128, ал.2 АПК от дружеството срещу Национална агенция за приходите (НАП) е оставен без разглеждане и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател извежда доводи за пороци на акта по трите основания на чл. 209, т. 3 АПК и търси неговата отмяна. Частната жалба постъпва в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна по първоинстанционното производство, срещу определение, което е неблагоприятно за нея и подлежи на обжалване по реда на чл. 229 от АПК, поради което е допустима. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба намира за установено следното: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба от „Крамер Груп“ АД срещу НАП, с искане да бъде признато за установено, че държавата няма вземания от заличения търговец „Крамер център“ ЕООД, предмет на изпълнително дело № 160000303/2016 г. по описа на ТД на НАП - Варна, поради погасяването им на основание чл. 173 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 739, ал. 1 от Търговския закон. Правния си интерес от иска ищецът обосновал с наличието на принудително изпълнение по изпълнителното дело на ТД НАП - Варна, насочено срещу вещ – временен преместваем търговски обект, придобита от „Крамер Груп“ АД по силата на сделка от 30.03.2018 г., макар същата да била прогласена с влязло в сила решение за недействителна по отношение на държавата. Ишецът спори, че при установяване на публичното вземане от заличения търговец за погасено, изпълнителното дело щяло да се прекрати. С обжалваното определение № 3574/12.12.2023 г. Административен съд - Варна е оставил исковата молба на „Крамер Груп“ АД без разглеждане, понеже липсвали кумулативно и изрично заложените в чл.128 ал.2 АПК две абсолютни процесуални предпоставки за право на иск. Определението е правилно. Върховният административен съд (ВАС) констатира служебно, че „Крамер Груп“ АД е завело срещу НАП предходен иск (обективно съединен с няколко други иска) с идентичен петитум, който е бил оставен без разглеждане с определение № 3295/17.11.2023 г., постановено по адм.д. № 1832/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, оставено в сила с определение № 866 от 25.01.2024 г. по адм. д. № 30/2024 г. на ВАС, Първо отделение. Предшестващият съдебен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо и пътят за ново завеждане на идентична искова претенция не е преграден. Верни са изводите на първостепенния съд за недопустимост на предявения иск поради липса на предвидените в чл. 128, ал. 2 АПК абсолютни процесуални предпоставки. По правилото на разпоредбата всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Процесуална легитимация „Крамер Груп“ АД в случая не може да има, тъй като предявеният от дружеството иск търси отричане съществуването на административно правоотношение във връзка с публично вземане/задължение, по което ищецът не е страна. Исковата претенция се основава на фактически обстоятелства, възникнали спрямо трето лице – „Крамер център“ ЕООД, на което лице „Крамер Груп“ АД не е правоприемник. Съдебната защита за признаване на факти с правно значение чрез установителен иск е възможна, само ако е изрично предвидена в закона, а разпоредбата на чл. 128, ал. 2 АПК не предвижда упражняването на права от името на трето лице. Съобразно чл. 26, ал. 2 от ГПК, освен в предвидените в закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Подобна възможност чл. 128, ал. 2 от АПК не предвижда. Споделят се доводите на първостепенния съд и по отношение на втората абсолютна процесуална предпоставка, която изключва правото на субсидиарния иск по чл.128, ал.2 АПК – съществува друг процесуален ред за защита. Новелата на чл.269, ал.1 ДОПК дава закрила, чрез исково производство, на засегнатите права на трети за изпълнителното дело лица, каквото е и „Крамер Груп“ АД (различно от трето задължено лице по чл.266,ал.1 ДОПК). Отделен въпрос, извън обхвата на проверка по настоящото производство, е дали и доколко дружеството е носител на такива права. Воден от горното и на основание чл.236 АПК, във вр. чл.221, ал.2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,