Решение № 2399 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7584/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Българска Кудо федерация" (БКФ) против решение № 16845 от 17.05.2025 г. по адм. д. № 1048/ 2025 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалба на сдружението срещу заповед № РД-10-1/ 08.01.2025 г. на министъра на младежта и спорта за отнемане на спортен лиценз № 82 за спортна федерация за вида спорт "кудо". Касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест в процеса и не е съобразил липсата на валидно връчване на изпратена покана за предоставяне на изискваните от министъра документи. Оспорва извода, че не е изпълнило задълженията си за представяне на отчет за изпълнение на програмата и финансов отчет за предходната година, тъй като е представил всички счетоводни документи и обяснения към тях; декларация, подписана с квалифициран електронен подпис, която необосновано съдът не е съобразил. Според касационния жалбоподател не са изпълнени посочените в акта основания за отнемане на спортния лиценз, а съдът не е преценил в съвкупност всички представени от сдружението доказателства, както и обстоятелството, че на сдружението не е даден допълнителен срок за изпълнение на указанията, посочени в писмото от министъра. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество, при което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски. Ответникът министърът на младежта и спорта, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил релевантната за спора фактическа обстановка и я е изложил подробно, поради което не следва да бъде преповтаряна и към нея касационната инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 АПК. Безспорно е по делото, че Сдружение "Българска Кудо федерация" притежава безсрочен спортен лиценз № 82 за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС за вида спорт "кудо" от 14.04.2020 г. С писмо от 29.08.2024 г. министърът на младежта и спорта е уведомил сдружението, че не е предоставило отчет за изпълнение на програмата по чл. 28, ал. 1, т. 10 ЗФВС и финансов отчет за предходната 2023 година, както и приет бюджет за текущата 2024 година съгласно задълженията си по чл. 30, ал. 2 ЗФВС, и му е дал двумесечен срок за изпълнение по чл. 24, ал. 2 ЗФВС. Писмото е получено на 02.10.2024 г. Междувременно в Министерството на младежта и спорта е постъпило по електронната поща писмо от 18.10.2024 г. от секретариата на Международната Кудо федерация (МКФ), че Българската Кудо федерация, която е постоянен член на МКФ от 2005 година, е изключена от МКФ поради нарушения на Етичния кодекс, злоупотреба с власт и уронване престижа на спорта кудо. Към уведомлението са изпратени доказателства за легитимността на международната федерация, както и протокол от проведено заседание, на което е взето единодушно решение за прекратяване членството на Българската Кудо федерация и за изключването й. С писмо от 07.11.2024 г., изпратено по електронната поща на сдружението, министърът е съобщил на сдружението за постъпилото уведомление от МКФ и е дал възможност за становище. Сдружение "Българска Кудо федерация", във връзка с дадените указания, е подала заявление на 02.12.2024 г., с което е посочило като причината за забавянето смяна на управителя на сдружението. Обяснило е, че е декларирало пред НСИ отсъствие на дейност през предходната година и липса на приходи и разходи за 2023 г., поради което не е подало финансов отчет. Сдружението е приложило Национална програма за развитие на кудо в България за периода 2025 г. - 2028 г., спортен календар за 2024 г., бюджет за 2024 г., решение за приет доклад за изпълнение на четиригодишната програма за развитие на Българска Кудо федерация за периода от 2020 г. до 2024 г.. Предвид представените документи и при съобразяване с изпратеното уведомление от МКФ, Комисията по лицензиране и регистриране, назначената с нарочна заповед на министъра, на свое заседание от 16.12.2024 г. е решила да предложи на органа да отнеме спортния лиценз на Сдружение „Българска Кудо федерация“ на основание чл. 24, ал. 1, т. 9, пр. първо и т. 12, пр. първо, вр. ал. 2 ЗФВС. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № РД-0-1/ 08.01.2025 г. министърът на младежта и спорта е приел, че са изпълнени основанията по чл. 24, ал. 1, т. 9 и т. 12 ЗФВС за отнемане на спортния лиценз на сдружението. Посочил е, че в срока за изпълнение на задълженията си по чл. 30, ал. 2 ЗФВС федерацията не е представила нито отчет за изпълнение на програмата по чл. 28, ал. 1, т. 10 ЗФВС за 2023 г., нито финансов отчет за същата година. Мотивирал е извод, че представените от сдружението документи не сочат на изпълнение на вменените му със закона задължения. Органът е посочил също, че на сдружението е дадена изрична възможност за становище във връзка с полученото уведомление от МКФ, но такова не е изразено. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановена писмена форма, съдържа мотиви от фактическа и правна страна, спазени са административнопроизводствените правила и актът е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Мотивирал е извод, че е доказано основанието за отказ по чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗФВС, а по отношение приетото с акта основание по чл. 24, ал. 1, т. 12 от същия закон съдът е формирал извод за недоказаност на същото. Посочил е, че в срока по чл. 24, ал. 2 ЗФВС Българската кудо федерация не е представила финансов отчет за предходната година на основание чл. 30, ал. 2, т. 2, пр. първо ЗФВС. Приел е, че декларацията от 28.05.2024 г., подписана от представляващия орган, и представена пред Националния статистически институт не замества задължението за финансов отчет по ЗФВС, който е специален по отношение на Закона за счетоводството. Спортната федерация има нормативно установено задължение за предоставяне на финансов отчет пред Министерство на младежта и спорта. Според съда не е изпълнено основанието за отнемане на безсрочния спортен лиценз по чл. 24, ал. 1, т. 12, пр. първо ЗФВС, тъй като органът не е установил по никакъв начин дали прекратеното членство в МКФ е извършено с акт, който е влязъл в сила, каквото е изискването на закона. Въпреки това е обосновал извод за законосъобразност на заповедта, доколкото е доказано основанието по чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗФВС. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора за липса на доказателства за връчване на писмото на министъра с дадените указания по чл. 24, ал. 2 ЗФВС. Самото сдружение е заявило, че е получило писмото на 02.10.2024 г. Изпълнило е указанията на министъра с подадено на 02.12.2024 г. заявление с приложения. Министърът, както чрез помощния си орган, така и в оспорения акт, е обсъдил изложените от сдружението обяснения и съобразил представените документи. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, още по-малко то да е съществено, каквито са твърденията на касатора. Не намира опора в закона касационното възражение за липса на допълнително предоставен от органа срок за изпълнение на задълженията си. Министърът е изпълнил задължението си по чл. 24, ал. 2 ЗФВС. В тежест на спортната федерация е да изпълни точно и в пълнота задължителните указания на органа. След изтичането на предвидения в закона срок органът е обвързан да се произнесе. Безспорно е между страните, че сдружението не е представило финансов отчет за предходната 2023 година. Първоинстанционният съд е обосновал съответен на доказателствата и закона извод, че задължението по чл. 30, ал. 2 ЗФВС е императивно и неизпълнението му ежегодно в срок до 31.03 има за последица отнемане на спортния лиценз. Всички обяснения, декларации и справки, представени от федерацията, не доказват изпълнение на вмененото му по чл. 30, ал. 2, т. 2 ЗФВС задължение. Финансов отчет за предходната година се представя пред Министерството на младежта и спорта независимо от задълженията на юридическото лице по Закона за счетоводството. Дали сдружението е извършвало дейност или не пред предходната година не е относимо обстоятелство в случая. Федерацията има задължение да представя ежегодно финансов отчет, чийто баланс при определени обстоятелства може да бъде и нулев. Това задължение е вменено на спортните федериции, заедно със задълженията за изготвяне на бюджет за текущата година и представяне на спортните програми за следващия 4-годишен период (за жалбоподателя предходния е изтекъл през 2024 г.) в изпълнение на преследваната от закона цел по чл. 2 ЗФВС. Именно в изпълнение на заложените цели с разпоредбата на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 ЗФВС лицензираните спортни федерации са задължени да водят отчетност и да предоставят ежегодни отчети и доклади пред Министерството на младежта и спорта, в това число и за разходваните публични средства. Тази отчетност е свързана с проследяване на пряката дейност на федерациите по предоставения им спортен лиценз, в това число и с данните за участие и успехи в международни първенства и състезания, както и за взаимодействието с международни спортни структури. В изпълнение на специалната цел на закона е и изискването за представяне в срок на четиригодишните програми и отчет за изпълнението на текущите. Ето защо представянето на тези документи не е за осъществяване на непосредствен финансов контрол, а за извършване на контрол по изпълнението на спортния лиценз и преследваната с него легитимна цел. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че не е доказано основанието за отнемане на спортния лиценз на сдружението по чл. 24, ал. 1, т. 12 ЗФВС. Представените по делото доказателства, а именно писмата и протоколите от Международната Кудо федерация за прекратяване на постоянното членство на Българската Кудо федерация, с легален превод на български език, са официални документи, удостоверяващи факта на прекратеното членство. Националният Закон за физическото възпитание и спорт предвижда като основание за отнемане на издаден безсрочен спортен лиценз и прекратено членство в международна спортна организация - чл. 24, ал. 1, т. 12 ЗФВС. Съгласно тази разпоредба актът на международната спортна организация трябва да е влязъл в сила. Предвид обстоятелството, че отнемането на спортен лиценз е най-тежката правна последица за националната спортна федерация, законодателят е предвидил, че актът за прекратяване на международно членство (което е едно от условията за издаване на спортен лиценз) следва да е стабилизиран. В конкретния случай министърът на младежта и спорта е посочил като правно основание за издаване на оспорения акт и чл. 24, ал. 1, т. 12 ЗФВС с мотив, че отсъстват данни за обжалване на решението на МКФ. При положение, че е служебно уведомен от международната спортна организация за прекратеното членство на сдружението, министърът е следвало да изиска доказателства дали актът е влязъл в сила. Възможността за правна защита на членовете на МКФ срещу нейни актове, включително и за прекратяване на членство, е уредена в Устава на Международната Кудо федерация. Видно от съдържанието на Устава, публично достъпен на официалната страница на МКФ https://cu-do.org, раздел 11, т. 57, МКФ изрично признава юрисдикцията на Спортният арбитражен в Лозана, Швейцария, за окончателно решаване на спорове. Ето защо правилно административният съд е приел, че министърът на младежта и спорта е следвало да установи по категоричен начин дали актът на МФК е влязъл в сила, тъй като негова е тежестта да докаже този релевантен за спора юридически факт. Мотивът за "отсъствие на данни за обжалване" не обосновава наличие на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 12 ЗФВС. Въпреки това, правилно Административният съд София - град е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, тъй като е доказано основанието за отнемане на спортния лиценз по чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗФВС. Като е обосновал извод за неоснователност на подадената от Сдружение "Българска Кудо федерация" жалба и я е отхвърлил, съдът е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и закона. Предвид изложеното, обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не установи други основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноски, в полза на Министерството на младежта и спорта следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 200 лв., равностойност на 102, 25 евро, на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд