Определение № 4206 от 19.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. Н. А. (посочен в обжалваното определение с имената Н. Н. А. и посочен от особения му представител с фамилията А.) срещу въззивно определение № 732 /17.03.2025 г. по в.ч.гр.д. № 416 /2025 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 15676 /08.10.2024 г. по гр.д. № 6249/2023 г. на Софийския градски съд, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.

Ответникът по иска Прокуратурата на Република България не е подала писмен отговор на частната касационна жалба.

Частната касационна жалба е процесуално допустима: подадена е от особен представител на надлежна страна в предвидения в закона срок срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното:

Решаващите изводи на съда са свързани със заключението за наличие на пълен обективен и субективен идентитет между образуваното гр.д. № 6249 /2023 г. на Софийски градски съд и гр.д. № 7479/2019 г. на Софийски градски съд, приключило с влязло в сила решение, в резултат на което са налице предпоставките по чл.299, ал.2 ГПК за прекратяване на производството.

Въззивният съд е разяснил съдържанието на правилото на чл.299 ГПК – наличието на пълен обективен и субективен идентитет между повторно заведеното дело и първото решено дело като предпоставка за прекратяване на по-късно образуваното дело.

Въззивният съд е установил юридическите факти, посочени в исковата молба, от които произтича спорното право, и вида на търсената защита по прекратеното дело, както и по делото, което е приключило с разрешаване на правен спор с влязло в сила решение.

Въззивният съд е описал конкретните факти, на които са основани исковете по двете дела, както и търсената защита и е установил, че изводът на първоинстанционния съд, че обстоятелствата, на които се основават двете претенции, са едни и същи – отказът на прокуратурата да започне наказателно производство срещу посочено физическо лице, за което ищецът твърди с посочване на факти, че е бил извършил престъпление по чл.339, ал.1 НК или по чл.290, ал.1 НК, че необразуването на досъдебно производство и отказът да се образува досъдебно производство са еднакви по своите процесуалноправни последици. По по-рано образуваното дело е постановено и влязло в сила решение, което е разрешило правния спор между страните, поради което същият спор не може да бъде пререшаван. Забраната за пререшаване на разрешения със сила на пресъдено нещо спор - чл.299, ал.2 ГПК, погасява правото на иск, поради което се явява пречка за развитието на процеса (в този смисъл е и решение № 117 /02.11.2015 г. по т.д. № 730/2014 г., на II т.о. на ВКС по чл. 290 ГПК).

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В частната касационна жалба се съдържа изложение на основания за допускане на касационно обжалване, в което назначеният процесуален представител на частния жалбоподател поставя правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Длъжен ли е съдът да даде повторни указания по чл.129, ал.2 и ал.3 ГПК, когато исковата молба е подадена от ищец, представляван от особен представител, който няма връзка с него, и не е изяснена в достатъчна степен волята на ищеца относно фактическите основания на предявения иск, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 84/22.05.2019 г. по гр.д. №2311 /2018 г., на III г.о. на ВКС.

Този въпрос не е обуславящ изводите на въззивния съд, тъй като по делото не установена нередовност на исковата молба, изразяваща се в неясно посочени факти и обстоятелства, на които е основан предявеният иск, което да е довело до връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовности на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Както е посочено по-горе за мотивите на въззивния съд, той е установил нещо различно – че ищецът е предявил повторно същия иск срещу същия ответник, спорът по който вече е бил разрешен с влязло в сила решение, което представлява процесуална пречка за развитието на процеса. Въззивният съд въз основа на сравнение на фактическите твърдения на ищеца по двете дела и търсената от него защита, е обосновал изводите си за наличието на пълен обективен (и субективен) идентитет между повторно заведеното дело и първото решено дело.

2. Допустимо ли е да се прекрати производство на основание чл.299 ГПК (забрана за повторно разглеждане на делото), когато новият иск се основава на различни фактически основания - в случая актове и бездействия на прокуратурата, които са различни от първоначално посочените и не са били разгледани по предходното дело, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 117/02.11.2015 г. по гр.д. № 730/2014 г. на IV г.о. на ВКС.

Въпросът не е обуславящ, както беше посочено, въззивният съд, който е описал и сравнил посочените от ищеца в двете му искови молби конкретни факти и обстоятелства, на които са основани двата иска, е обосновал изводите си за наличието на пълен обективен и субективен идентитет между повторно заведеното дело и първото решено дело.

3. Представлява ли нарушение на процесуалните права на ищеца ненадлежното уведомяване на същия (намиращ се в затвора) за постановеното съдебно определение, когато уведомлението е изпратено само до особения представител, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 131/09.11.2018 г. по гр.д. №3726/2017 г. на III г.о. на ВКС.

Въпросът е свързан с първия поставен въпрос и също не е обуславящ по изложените по първия въпрос съображения. Той щеше да бъде обуславящ, ако въззивният съд беше потвърдил разпореждане или определение за връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовностите в нея, или ако беше установил нередовности в частната жалба, на които да основе определението си.

Както беше посочено, въззивният съд не е приел, че подадената частна въззивна жалба е нередовна, нито, че исковата молба е била нередовна. Обратно, приел я е за разглеждане и е проверил законосъобразността на обжалваното пред него определение на първоинстанционния съд.

Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Воден от изложеното съдът