Определение № 5287 от 21.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4799/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на ЕТ „Рива – К. Филипова“, гр. Габрово, подадена чрез процесуалния представител адв. Жалков, срещу определение № 391 от 28.03.2025 г., постановено по адм. дело № 75/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 58-00-97 от 04.03.2025 г. за премахване на преместваем обект, издадено от кмета на Община Дряново, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на определението. Твърди се, че за частния жалбоподател е бил налице правен интерес от обжалване на уведомителното писмо, тъй като е било отменено с невлязла в сила заповед от административния орган. Възразява се още, че с обжалваното определение съдът не се е произнесъл и по искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът – кмета на Община Дряново, чрез процесуалния си представител адв. Ненов, в приложено по делото писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Габрово е приел, че жалбата на ЕТ „Рива – К. Филипова“ срещу уведомително писмо изх. № 58-00-97 от 04.03.2025 г. за премахване на преместваем обект, издадено от кмета на Община Дряново, имащо характер на заповед по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, е недопустима на основание чл. 159, т. 1, т. 3 и т. 4 от АПК, тъй като първоначално издадения акт по същество вече не съществува, доколкото е отменен по волята на своя автор със заповед № РД-142/20.03.2025 г. на кмета на Община Дряново. Така постановеното определение е правилно. Преценявайки допустимостта на жалбата, с която е сезиран, Административен съд – Габрово правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 3 и т. 4 от АПК за оставянето й без разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство. Актът, чиято законосъобразност е въведена като предмет на съдебен контрол по адм. д. № 75/2025 г. по описа на Административен съд - Габрово е оттеглен от издателя с последваща негова заповед № РД-142/20.03.2025 г., с чието постановяване действието на писмо изх. № 58-00-97/04.03.2025 г. е преустановено. В тази връзка следва да се има предвид, че оттеглянето и отмяната са волеизявления на издателя на акта, които са насочени към едностранно прекратяване на вече разпоредени права и задължения. Тези волеизявления имат за резултат прекратяване действието на първоначалния акт. В конкретния казус, независимо от използваната терминология е налице последващ акт на органа, който прекратява действието на предходния, т. е. по волята на издателя оспореното уведомително писмо вече не съществува в правния мир, като с последвалата заповед на кмета на Община Дряново се погасява разпореденото премахване на преместваем обект, собственост на жалбоподателя. Поради това обосновано е прието от първоинстанционния съд, че е налице оттегляне на административния акт по смисъла на чл. 159, т. 3 от АПК, което е основание за прекратяване на производството. С оттеглянето на акта отпада и правният интерес от неговото оспорване, тъй като искането на засегнатото лице за отмяната му е вече удовлетворено. Съществуването на оспорения административен акт е част от фактическия състав на правото на оспорване, поради което е налице и самостоятелно основание по чл. 159, т. 4 от АПК за прекратяване на делото, обратно на изложеното в частната жалба. Следователно, както правилно е приел административният съд, подадената жалба се явява недопустима, което води до недопустимост и на образуваното по нея съдебно производство. С оглед на това определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. Изложените в т. 2 от частната жалба доводи имат характер на искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, и следва да се квалифицира като такова. Това е от своя страна сочи на сезиране на съда с искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта за разноските по смисъла на чл. 248 от ГПК. Върховният административен съд не е компетентен да се произнесе по така направеното искане, по което следва да се произнесе първоинстанционният съд, постановил обжалваното определение, чието изменение в частта за разноските всъщност се претендира, поради което в тази му част делото следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по искането за изменение на определението в частта му за разноските. Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото, същото следва да се уважи и се осъди частният жалбоподател да заплати на Община Дряново сумата в размер на 720 лева, представляваща реално заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложени договор за правна защита и съдействие от 23.04.2025 г., фактура и платежно нареждане от 24.04.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,