Определение № 537 от 13.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4290/2017 г.

С разпореждане № 144 от 03.10.2017 г. по ч. гр.д. № 1970/2017 г. на съдия при Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК частна жалба вх. № 7788 от 11.07.2017 г., подадена от Д. С. К. против разпореждане № 102 от 06.07.2017 г. Разпореждане № 144 от 03.10.2071 г. по ч. гр.д. № 1970/2017 г. на съдия при Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е обжалвано от Д. С. К. с частна жалба вх. № 11552 от 25.10.2017 г. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима –обжалваният съдебен акт прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.1, вр. с ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С определение № 1311 от 18.04.2017 г. по ч. гр.д. № 726/2017 г. на Софийски апелативен съд е постановено връщане на частна жалба вх. № 15935 от 09.12.2016 г. против определение от 01.02.2016 г. по ч. гр.д. № 10311/2016 г. на Софийски градски съд. Това определение е потвърдено с определение № 170 от 22.05.2017 г. по ч. гр.д. № 1970/2017 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Постановеното от Върховния касационен съд определение е необжалваемо. Инстанционният ред за проверка на акта на апелативния съд е изчерпан, а последващи жалби срещу този акт недопустими, което е съобщено на жалбоподателя Д. С. К. с връчване на определението. Жалбоподателят Д. С. К. е подал срещу необжалваемия акт частна жалба вх. № 6108 от 01.06.2017 г., върната с разпореждане № 102 от 06.07.2017 г. Разпореждането за връщане е обжалвано с частна жалба вх. № 7788 от 11.07.2017 г., оставена без движение до внасяне на държавна такса в размер на 15 лева. Указанията не са били изпълнени в определения за това срок, поради което частната жалба е върната с разпореждане № 144 от 03.10.2017 г. Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че обжалваното разпореждане е законосъобразно. Съгласно чл. 262, ал.2, т.2 ГПК, частната жалба се връща, когато страната не е отстранила в срок допуснатите нередовности, след като съдът и е указал в какво се изразява нередовността и е определил срок за отстраняването и. Частна жалба вх. № 7788 от 11.07.2017 г., подадена от Д. С. К. от [населено място] не е отговаряла на изискванията на чл. 261, т. 4 ГПК, поради което в съответствие с чл. 262, ал.1 ГПК, съдът е оставил производството по жалбата без движение с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса и при неизпълнение на указанията в определения срок е върнал жалбата на основание чл. 262, ал.2, т.2 ГПК. Независимо от изложеното, подаваните от страната жалби срещу необжалваем съдебен акт сочат за злоупотреба с процесуални права и ангажиране без основание на състави на Върховния касационен съд, без дори в жалбите да се сочат основания за незаконосъобразност на обжалваните съдебни актове. В поредицата частни жалби се поддържа искане съдът да се произнесе по съществото на гражданскоправен спор – искане, което не е предмет на образуваните производства, нито търсената от страната защита може да бъде осъществена по този ред. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение