Определение № 604 от 25.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1450/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от ответника по касация И. Г. П., чрез процесуален пълномощник, с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 134 от 16.01.2025 г. в частта му относно разноските, като на молителя се присъдят такива, сторени за платено адвокатско възнаграждение в размер на 7 400 лв. за организиране на защитата му в селективната фаза на касационното обжалване. Твърди се, че по делото своевременно са ангажирани доказателства за плащането на така претендираното адвокатско възнаграждение, но с определението си по чл. 288 ГПК съдебният състав не се е произнесъл по искането на ответника по касация за присъждане на разноски. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – касаторът „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез процесуален пълномощник, оспорва основателността на молбата. Излага доводи за недоказаност на обстоятелството, че претендираното адвокатско възнаграждение е реално заплатено, евентуално – заявява възражение за прекомерност на същото, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, поради несъответствието му с фактическата и правна сложност на делото, конкретно мотивирано. По така направеното искане, съдът съобрази следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е частично основателна по следните съображения: С определение на настоящия съдебен състав № 134 от 16.01.2025 г. по т. д. № 1450/2024 г., образувано по касационна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД, не е допуснато касационно обжалване на решение № 216 от 29.02.2024 г. по в. гр. д. № 3073/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд в обжалваните от банката части. При този изход от спора и на основание чл. 78 ГПК ответникът по касация И. Г. П. има право да бъде възмезден за сторените по делото разноски. Последният, чрез процесуалния си пълномощник, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е обосновал становището си за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. В отговора е направено искане за присъждане на сторените за защитата пред тази инстанция разноски, придружено от договор за правна защита и съдействие от 10.06.2024 г., установяващ договорено адвокатско възнаграждение в размер на 7 400 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство пред касационната инстанция, платено в брой. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че молителят е извършил надлежно – в съответствие със задължителните указания на ОСГТК на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., доказване за реално извършените разноски за защита по делото в касационната инстанция, поради което следва да бъде разгледано възражението на насрещната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, произтичаща от една страна от предмета на пренесената в касационната инстанция част от спора и неговата парична оценка (вземания в общ размер на 49 632.65 лв.); изчерпването на осъществената защита в производството пред ВКС с депозиране на отговор на подадената касационна жалба, без осъществяване на процесуално представителство; както и наличието на задължителна практика на ВКС по поставения от касатора материалноправен въпрос (Тълкувателно решение № 3/21.11.2024 г. по тълк. дело № 3/2023 г. ОСГТК на ВКС), а от друга страна – от специфичните изисквания спрямо отговора на касационната жалба, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 7 400 лв. е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед горното възнаграждението следва да бъде намалено до справедливия размер от 2 000 лв., който напълно съответства на обема на осъществената от процесуалния представител на ответника защита, с оглед сложността на делото в съответната фаза от процеса. По тези съображения и доколкото съдът не се е произнесъл относно отговорността за разноските в окончателното определение по чл. 288 ГПК, същото следва да бъде допълнено по реда на чл. 248 ГПК, чрез присъждане в полза на молителя на сумата от 2 000 лв. – сторени съдебно-деловодни разноски. За разликата над този размер молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение