Определение № 4076 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10452/2025 г.

Производството е по реда чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс. Постъпила е молба от „Електроконсултстрой“ ЕООД, подадена от управителя, с която се иска изменение на решение № 1389/09.02.2026 г. по адм.д. № 10452 по описа на Върховен административен съд за 2025 г., в частта за разноските, като присъдените такива в полза на ответника „Смарт лайт“ ЕООД да бъдат намалени до определения в съответната наредба минимум. Твърди се, че съдът следвало служебно да констатира прекомерност на търсеното от това дружество за възстановяване адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи, свързани с фактическата и правна сложност на производството и извършените от страна на процесуалния представител на „Смарт лайт“ ЕООД действия. Искането е неоснователно. При произнасянето, съдът е установил, че приключване на производството с решение, жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на претендираните за присъждане от страна на ответното дружество „Смарт лайт“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение. При тези обстоятелства е извън правомощията на решаващия съдебен състав, по собствена инициатива да предприеме действия по намаляване размера на претенцията в тази ѝ част. В искането са изложени доводи, мотивирани с частично възпроизвеждане на разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК. Съобразно същата, приложима на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Законодателят е поставил като условие за предприемане на действия в тази насока, наличието на искане на ответната страна, което след влизане в сила на въведените с ДВ, бр. 17 от 2026 г. изменения, следва да е и мотивирано. Както вече е отбелязвал в практиката си Върховен административен съд, в т. 3 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. е посочено, че с приемане на действащия ГПК е отпаднало правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерността на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. За да се приеме, че съдът е сезиран с възражение за прекомерността на адвокатско възнаграждение, следва то да е направено до приключване на устните състезания. В случая, действия в тази насока са предприети от жалбоподателя едва с молбата по чл. 176а от АПК, т.е. след приключване на устните състезания по делото. При липсата на своевременно предявено възражение за прекомерност на търсените за присъждане разноски за адвокатско възнаграждение, същите правилно са присъдени в пълен размер, като навреме претендирани и доказани като действително заплатени. Предвид горното и на основание чл. 176а във връзка с чл. 78, ал.5 от ГПК, Върховен административен съд, четвърто отделение