Определение № 9686 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9273/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Подадена е частна жалба на „Ем Ес Си България“ ООД гр.Варна, подадена чрез процесуалния представител адв. Ж. Ялнъзов, против определение № 3685/01.04.2025г., постановено по адм. дело № 3107/2024г. по описа на Административен съд Варна. Частният жалбоподател развива доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че вземането за ползване на митнически склад по чл.29,ал.1 от Регламент /ЕС/ №608/2013 на ЕП и на Съвета вр. С чл.12 ЗМ и чл.4,ал.2 Тарифа към чл.12 ЗМ е публично държавно вземане – митническа такса - и като такова се събира с нарочен административен акт – решение, издавано по реда на чл.19б ЗМ. Счита,че отказът да се издаде решение за събиране на вземането е административен акт и съответно жалбата срещу него е допустима. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на дружеството. Ответната страна по частната жалба – Директор на ТД Митница Варна, действащ чрез процесуалния си представител юрск. М. Роева, в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение № 3685/01.04.2025г. по адм. дело № 3107/2024г. по описа на АС Варна е оставена без разглеждане жалбата на “ЕМ ЕС СИ България“ ООД гр.Варна, подадена срещу отказ на Директора на ТД Митница Варна, обективиран в писмо изх. №32-1116130/13.12.2024г. да издаде решение по реда на чл.29,т.1,пр.1 от Регламент /ЕС/ №608/2013г. /наричан тук Регламента/ и е прекратено образуваното по жалбата съдебно производство. За да прекрати производството, административният съд е приел, че жалбата е недопустима поради наличие на предпоставка по чл.159,т.1 АПК - актът не подлежи на оспорване, тъй като приема, че не е формиран изричен или мълчалив отказ по смисъла на чл.21 АПК. Определението е правилно. В писмо изх. №32-1116130/13.12.2024г. на с.д. директор на ТД Митница Варна не е формиран отказ за издаване на административен акт по смисъла на чл.21 АПК. По подаденото заявление с рег. №32-1095625/29.11.2024г. дружеството- жалбоподател претендира за издаване от митническия орган на решение за събиране на суми, които не са публични държавни вземания – митнически такси, както това се твърди от частния жалбоподател, поради което искането не попада в хипотезата на чл.19б ЗМ. Последната е приложима само в случаите, когато се установява митническо задължение и /или други публични държавни вземания, в който случай административният орган се произнася с решение, съставляващ административен акт по смисъла на чл.21 АПК. Искането е за възстановяване на разходи за ползване на контейнери и натрупани разходи за съхранение за период на задържане на контейнери до освобождаването им от трето лице и частно дружество като особеността е, че тези разходи се възстановяват след поискване от страна на митническите органи по реда на чл.29, т.1 от Регламента. Особеният ред за възстановяване чрез митническия орган е част от сложен фактически състав, но не променя вида на вземането като частно такова предвид обстоятелството, че дружеството претърпяло разходите е частно лице, каквото е и дружеството, от което се иска възстановяване на разходите. Касае се за частно-правни отношения, опосредствени от митническия орган, в който случай последният няма задължение да издаде административен акт. Доколкото е отразено и в писмото от 13.12.2024г. митническият орган е изпълнил ангажимента си по Регламента като е поискал възстановяване на разходите. Изпълнението и последиците не следва да са в полза на органа, поради което публичната принуда и издаването на административен акт в случая са неприложими. Предвид изложеното обжалваното определение, с което е прието, че обжалваният пред първоинстанционния съд акт не подлежи на оспорване по смисъла на чл.159,т.1 АПК, се явява правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,