Определение № 2675 от 16.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 511/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. К. и С. С. К. против решение №308/03.11.2023г. по в.гр.д. №470/23г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение №214/18.04.23г. по гр.д.№1619/21г. по описа на Районен съд Хасково, с което на основание чл.558 ал.7 КЗ касаторите са осъдени да заплатят на Гаранционен фонд суми от по 6 147,75 лв., представляващи изплатено от фонда на М. Т. обезщетение по щета №210343/11.09.2018г., ведно със законната лихва и разноски. Ответникът по касация – Гаранционен фонд е оспорил касационната жалба като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като прецени данните по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК, съдебен акт. Съгласно чл.365 т.1 ГПК търговско е делото, образувано по искове с предмет право или правно отношение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването ѝ и последиците от прекратяването ѝ, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването ѝ към нововъзникнали обстоятелства. Претенциите, заявени с исковата молба, имат за предмет търсенето на регресната отговорност на ответниците, в качеството им на наследници на деликвента, спрямо Гаранционния фонд, заплатил обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди от настъпило ПТП. Отговорността на фонда е уредена в КЗ и е аналогична на отговорността на застрахователя относно реда за ангажирането и обема й при настъпило застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.Тъй като последната е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1 ал.1 т.6 ТЗ, а спорът с Гаранционния фонд е свързан с настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит риск по нея, т.е. налице е връзка със застрахователно правоотношение, независимо дали породено по силата на договор или на закона, делото следва да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на чл.365 т.1 ГПК. От друга страна разпоредбата на чл.113 ал.1 изр.3 ГПК не може да намери приложение, доколкото деликвентът - ответник по регресния иск /в случая неговите наследници/, няма качеството на потребител на застрахователни услуги по см. на §13 т.1 от ДР на ЗЗП. Тъй като цената на разглежданите осъдителни искове, решението по които се оспорва с касационната жалба, е под очертания в закона минимум, съобразно императивната разпоредба на чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК, обжалването на въззивния акт пред касационната инстанция се явява недопустимо. С оглед това подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. По тези съображения, Върховният касационен съд в състав на Второ търговско отделение