Решение № 7712 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11971/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), срещу Решение № 33584 от 15.10.2025 г., постановено по адм. дело № 5445/ 2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменено Решение № Ж-390/ 24.04.2025 г. на КЕВР и е изпратена преписката на Комисията за ново произнасяне по жалба с вх. № Е-11Х-00-218/ 01.11.2023 г., подадена от И. О. А., при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на съдебното решение, като е осъдена КЕВР за съдебно – деловодни разноски пред първата инстанция – държавна такса и адвокатско възнаграждение. Според касатора първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, несъответствие с целта на закона и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на И. О. А. против оспорения пред съда административен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - „Електрохолд Продажби“ ЕАД, чрез юрисконсулт Иванова, в писмен отговор взема становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - И. О. А., чрез адвокат Гунчева, в писмен отговор, изразява становище за правилност на обжалваното решение, съответно за неоснователност на касационната жалба. Представя справка за отчетена по фактури ел. енергия на обект в гр. София, [улица], за периода м.септември 2019 г. – м.октомври 2025 г. и 25 броя фактури за периода м.октомври 2023 г. – м.октомври 2025 г. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ненков, който поддържа касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, в съдебно заседание, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Рашкова, която излага становище за основателност на касационната жалба. Представя писмени бележки, с които развива доводи за основателността на касационната жалба и претендира разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът, И. О. А., редовно призована, се явява лично, не се представлява. Оспорва касационната жалба. Поддържа писменото становище на адв. Гунчева с вх. № 9642/ 02.04.2026 г. и искането ѝ за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът, „Електрохолд Продажби“ ЕАД, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. На 04.05.2026 г. с молба, чрез юрисконсулт Иванова, представя писмени доказателства по опис, вкл. искова молба, по която е образувано гр. дело № 55487/ 2025 г. на СРС, с която искова молба твърди, че И. А. оспорва дължимостта на двете фактура от 20.10.2023 г. и 30.10.2023 г., обсъждани в административното производство. Настоява, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено или обезсилено, считайки за недопустимо едновременно развитие на административно производство и такова пред общите граждански съдилища. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд – София град се е развило по жалба на И. О. А. срещу Решение № Ж-390 от 24.04.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2011 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба № 3) за втори път е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-11Х-00-218/ 01.11.2023 г., подадена от И. А., срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и „Електрохолд продажби“ ЕАД, като е счетена жалбата за неоснователна. В оспореното пред АССГ решение административният орган е описал отново фактическата обстановка преди съдебното решение, с което е върната преписката за ново произнасяне. Изложил е, че са изискани отново становища от електроразпределителното дружество и от „Електрохолд Продажби“ ЕАД. Цитирал е Констативен протокол № 268/ 13.10.2023 г. на БИМ, съгласно който в т.4.5: „Проверка на показващото устройство“ е констатирано, че е отчетена грешка от – (минус) 33.04 % при допустима такава от +/- 2 %, а в т.5: „Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп“ е отразено, че електромерът не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия, т.е. електромерът е дефектирал, но е приел, че начислените количества електрическа енергия, отразени в оспорваните от жалбоподателката фактури, представляват реално консумирана енергия, въпреки че средството за техническо измерване е измервало енергията с грешка от -33.04 %, за което електроразпределителното дружество ще извърши корекция по чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ. В резултат административният орган е счел жалбата за неоснователна и на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 е прекратил административното производство. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Съобразно този резултат са присъдени и разноски по делото. За да постанови отменителното решение, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия, при необходимия кворум и мнозинство за вземане на решения, в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Пред първоинстанционния съд касаторът се е представлявал от надлежно упълномощен юрисконсулт, поради което правото на участие на тази страна в съдебното производство не е препятствано по никакъв начин, а решението е мотивирано съгласно законовите изисквания. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на тези доказателства съдът е извел обосновани правни изводи. Правилно съдът е посочил, че действията на Комисията след връщане на административната преписка се изчерпват с извършената на 10.04.2025 г. проверка за наличието на монтирани предпазители и изискване на становища от двете дружества. Изводът на съда, че резултатите от проверката не допринасят по никакъв начин за изясняване на правния спор, касаещ съответствието на реално потребеното количество енергия на отчетеното такова при категорично установеното, че средството за техническо измерване (СТИ) е „дефектирало“, е съответен на фактите по делото. Това е така, защото според административния акт КЕВР е извършила анализ на максималната електрическа енергия, която е възможно да премине през процесния електромер, като е взела предвид както количеството, относимо към трифазен автоматичен предпазител 63А, така и три монофазни предпазителя по 50А и трифазен автоматичен предпазител 50А, приемайки, че посочените количества електрическа енергия в двете оспорени фактури са могли да преминат през измервателната система и да бъдат отчетени от електромер с фабричен № 03432496, но както правилно е приел съдът, това не съответства на данните по делото. При извършената от КЕВР повторна проверка отново не са били напълно изяснени фактическите обстоятелства, относими към предмета на спора. По твърдения на електроразпределителното дружество на 20.07.2022 г. при демонтаж на електромер с фабричен № 40050574, когато е монтиран електромер с фабричен № 03432496, е отразен предпазител 63А, като не е отразено предпазителят да е подменян. В клиентската информационна система за процесния обект въведеният предпазител винаги е бил 63А. В приложените към административната преписка констативни протоколи не се съдържат данни за наличие или подмяна на три монофазни 50А предпазителя, в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателката. Същевременно, за да прекрати административното производство, Комисията е приела, че начислените количества електрическа енергия, отразени в оспорваните фактури с № 0365640231/ 20.10.2023 г. и № 0365963572/ 30.10.2023 г., представляват реално консумирана електрическа енергия в процесния обект, отчетени от електромер с фабричен № 03432496, въпреки установената в Констативен протокол № 268/ 13.10.2023 г. на БИМ грешка от - (минус) 33.04 %, за което електроразпределителното дружество е извършило корекция съгласно чл. 50, ал. 1, буква „а“ ПИКЕЕ и е издало последваща фактура, която е обект на друго административно производство. При направените изчисления на максималната мощност, която може да премине през трифазен автоматичен предпазител 63А, административният орган е извършил същите и при евентуално наличие на три еднофазни автоматични предпазителя 50А и трифазен автоматичен предпазител 50А, като е счел, че електромер с фабричен № 03432496 е 3x100А, през който е възможно да премине електрическа енергия с 1.59 пъти повече от предпазител 3x63А, като по този начин е обосновал извод, че посочените количества електрическа енергия са могли да преминат през измервателната система и да бъдат отчетени от процесния електромер. Това обаче са формални изчисления без задълбочено изследване на наличните уреди и кабели на място, съответно без анализ на тяхната относимост към консумирането на енергия и връзката им със собствения на жалбоподателката обект. Административният орган е приел още, че БИМ е установил с точност процента на грешка, с която е извършвал измерване електромер с фабричен № 03432496, но е направил извод, че останалата част от 66.96 % електрическа енергия, която е преминала през СТИ и е била отчетена от електромера, е реално потребена в конкретния обект електрическа енергия. Този извод касаторът е сторил въпреки заключението на БИМ, че СТИ е било дефектирало, при което е налице неотчитане на една от фазите и отклонение от –33.04 %, надвишаващо допустимата грешка, с оглед на което електромерът не може да се счита за годно средство за търговско измерване, а отчетените от него показания не могат да бъдат използвани за фактуриране без допълнителна проверка на достоверността им. С оглед на това правилно съдът е приел, че оспореното пред него решение е постановено в нарушение на изискванията на чл. 35 и 36 АПК и не отговаря на законовите изисквания за мотивиране на административния акт. Пред КЕВР е оспорено фактурирано, като потребено, количество електрическа енергия за определен период, относимо и предпоставящо дължимо се плащане. Вместо да извърши задълбочена проверка, вкл. да установи изходящият от ел. табло кабел, отразен като „зарядна станция“ в единия от констативните протоколи, какво захранва и как това се е отразило на количеството отчетена електроенергия, съответно да съобрази, че само две от трите фази на електромера са били изправни, административният орган формално е преповторил извода си от отмененото първо решение, че отразените във фактурите количества електрическа енергия са реално консумирани, без да изложи съответни мотиви за този свой извод. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон. За административния орган е налице нормативно задължение да извърши преценка, въз основа на установените факти и обстоятелства, съответства ли на реално потребеното количество енергия отчетеното такова от разпределителното дружество, при установеното, че средството за измерване е „дефектирало“, съответно какво следва да предприеме доставчикът на електроенергия за отстраняване на различието, ако такова е налице. Такава преценка в случая не е извършена, като административният орган, както вече беше посочено, отново формално се е съгласил с аргументите на оператора на електроразпределителната мрежа, включващи и намерение за извършване на корекция, за която е отразено в административния акт, че е извършена чрез издаване на друга фактура, за което е образувано обаче друго административно производство по жалба на И. А.. Правилен е изводът на съда, че неяснотата относно техническите параметри на защитните елементи и евентуално свързани консуматори (зарядна станция) не позволява обективно да се направи преценка за действителността на отчетеното потребление. В нарушение на чл. 35 от АПК административният орган не е обсъдил възраженията на жалбоподателката относно рязкото и необяснимо повишаване на потреблението за процесния период, което представлява съществено нарушение на административнопрозиводствените правила. Последното и липсата на мотиви към административния акт обосновават правилността на извода на първоинстанционния съд за отмяна на оспорения акт. Съдът следва да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, като при липса на мотиви в акта тази проверка е невъзможна. На последно място, настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника, „Електрохолд Продажби“ ЕАД, изложено в молба от 04.05.2026 г., че поради образуваното по искова молба с вх. № 414279 от 18.12.2025 г. гр. дело № 55487/ 2025 г. пред СРС, подадена от И. О. А., чрез адв. Гунчева, против „Електрохолд Продажби“ ЕАД и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с която е поискано от съда да: 1.осъди „Електрохолд Продажби" ЕАД да заплати на ищцата общо сумата 5 886,93 лв., недължимо платена или платена без основание по фактура за електрическа енергия № 0365640231/ 20.10.2023 г. (включваща главница 1 781.27 лв.) и по фактура за електрическа енергия № 0365963572/ 30.10.2023 г. (включваща главница 4 105.66 лв.), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 1 667.13 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 01.12.2023 г. (месеца, следващ изплащане на сумите) до датата на предявяване на иска; 2.осъди „ЕРМ Запад" ЕАД да заплати на ищцата общо сумата 3 618.71 лв. недължимо платена или платена без основание по фактура за начислена служебно електрическа енергия № 0003505326/ 17.11.2023 г. (включваща главница 3591.23 лв.) и по системен бон за такса за възстановяване на ел. захранване от „Фаст Пей ХД" АД 1172/ 27.03.2024 г. (включваща главница 27.48 лв.), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 857.76 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 01.04.2024 г. (месеца, следващ изплащане на сумата) до датата на предявяване на иска; 3.осъди „ЕРМ Запад" ЕАД и „Електрохолд Продажби" ЕАД да заплатят на ищцата солидарно обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението на задължението за доставяне на електрическа енергия и прекъсване на ел. захранването на обекта ѝ без основание в размер на 1000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 27.03.2024 г. (датата на прекъсване на ел. захранването) до окончателното ѝ изплащане, съответно при условията на евентуалност е поискано да бъдат осъдени ответниците - „ЕРМ Запад" ЕАД и „Електрохолд Продажби" ЕАД, да заплатят на ищцата поравно, обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението на задължението за доставяне на електрическа енергия и прекъсване на ел. захранването на обекта ѝ без основание, в общ размер на 1 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане, първоинстанционното решение следва да бъде отменено или обезсилено. Подадената искова молба не обосновава нито незаконосъобразност, нито недопустимост на съдебното решение. Касае се за последващо образувано гражданско съдебно производство, по осъдителен иск, черпещ правното си основание от Закона за задълженията и договорите. Обстоятелството, че в него е налице позоваване и на двете фактури, обсъждани в административното производство, не обуславя извод за порочност на решението. В административното производство е обжалвано решение на административен орган, редът за разглеждане на жалбата по което е този по АПК. Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който е компетентен да се произнася по жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ, на потребители срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ, съобразно чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ. Същото правомощие е предвидено и в чл. 142, ал. 1, т. 1 и 2 Наредба № 3 от 21.03.2013 г. Част от регулаторната функция на КЕВР включва разглеждане на жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия, в това число и предвидени в одобрените Общи условия. Елемент от тези условия е фактурирането на дължимите от клиента суми въз основа на данните от измерването. От посочената правна регламентация произтича както правото, така и задължението на регулаторния орган да се произнесе по подадената в случая жалба от потребител за неправилно изчислена електрическа енергия и то в случая при дефектирал електромер, за което спор няма. В съответствие с чл. 22, ал. 7 ЗЕ, във връзка с чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 3/ 2013 г. КЕВР е провела административно производство, като е издала оспорения пред АССГ акт, който по силата на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ подлежи на обжалване пред този съд. В този смисъл възражението на „Електрохолд Продажби“ ЕАД е неоснователно. С оглед изложеното, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, искането на касатора и ответниците „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и „Електрохолд продажби“ ЕАД за присъждане на разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение са неоснователни. Искането на процесуалния представител на ответника, И. А., за присъждане на разноски по делото е основателно, но не в претендирания в писмената защита размер, доколкото към становището от 02.04.2026 г. по делото е представена писмена защита от адв. Гунчева, към която е приложен договор за правна защита и съдействие от 17.11.2025 г., съгласно който правната помощ е безплатна на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА), като се състои в изготвяне на отговор по касационна жалба против решението по адм. дело № 5445/ 2025 г. по описа на АССГ, защита и съдействие по образуваното дело пред ВАС, вкл. изготвяне на писмена защита. Приложен е акт за раждане на И. А., от който се установява, че същата е дъщеря на адв. Гунчева, а в писмената защита изрично е отправено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 500 евро, определен съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая възнаграждението следва да бъде определено по чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., доколкото адв. Гунчева е упражнила защита чрез писмен отговор и писмена защита, но без явяване в съдебно заседание, а именно в размер на 383.47 евро/ 750.00 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,