Определение № 6375 от 12.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5652/2025 г.

Образувано е по частна жалба на В. Б. А. от гр. София против определение №14769 / 29.04.2025 г. постановено по адм. дело № 11537 / 2024 г. на Административен съд София град. Наведени са оплаквания за неправилност. Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Оборище не изразява становище. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която оспореният от нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 213а, ал. 6, т. 3 АПК и чл. 229, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С определение №14769 / 29.04.2025 г. постановено по адм. дело № 11537 / 2024 г. на Административен съд София град съставът на съда е оставил без разглеждане касационната жалба на В. Б. А. срещу решение № 7187 / 28.02.2025 г., постановено по адм. дело № 11537 / 2024 г. на Административен съд – София град. Приел е, че по силата на чл. 13, ал. 6 от Закон за социалното подпомагане (ЗСП) решението на първоинстанционния съд е окончателно и съдебният контрол от по – горна инстанция е процесуално недопустим. Правилото за двуинстанционен контрол в случая е изключено по аргумент от чл. 131, предл. 2-ро АПК. Определението е правилно. Първоинстанционното съдебно решение е постановено в производство по реда на чл. 13, ал. 6 ЗСП и касае проверка за законосъобразността на отказ за предоставяне на социална помощ. Съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗСП, когато директорът на регионалната дирекция "Социално подпомагане" не се е произнесъл по жалбата или я е отхвърлил, заповедта по ал. 2 може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд е окончателно. Касационният съдебен контрол е изключен с изричната процесуална норма на чл. 13, ал. 6 от ЗСП. Решението на първоинстанционния административен съд е необжалваемо и към настоящия момент е влязло в сила. Съдебният контрол от по-горна съдебна инстанция по реда на чл. 208 и следващите от АПК е процесуално недопустим, поради което и на основание чл. 215, т. 4, във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК,първоинстанционият съд правилно е оставил касационната жалба на В. Б. А. без разглеждане. Обжалваното прекратително определение е постановено при правилно прилагане на процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение,