Определение № 93 от 22.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 380/2019 г.

Производство е по чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК. С разпореждане № 311 от 26.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3529/2018 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, е върната жалба вх. № 9308 от 29.10.2018 г., подадена от Е. Е. В. от [населено място] против определение № 492 от 23.10.2018 г., постановено по същото дело. Частна жалба против разпореждане № 311 от 26.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3529/2018 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение е постъпила от Е. Е. В.. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима. Разгледана по съществото на процесуалния въпрос жалбата е неоснователна предвид следното: С определение № 62 от 27.02.2017 г. по гр.д. № 307/2017 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд е оставена без разглеждане, подадена от Е. Е. В. от [населено място] молба за отмяна на влязло в сила определение по ч. гр.д. № 540/2016 г. на Врачански окръжен съд. Определение № 62 от 27.02.2017 г. по гр.д. № 307/2017 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд е потвърдено с определение № 430 от 19.09.2017 г. по ч.гр.д. № 1482/2017 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС. С постановяването на това определение инстанционният контрол за проверка допустимостта на молбата за отмяна е изчерпан. Е. Е. В. е обжалвана окончателното определение № 430 от 19.09.2017 г. по ч.гр.д. № 1482/2017 г. на ІV г.о. ВКС. Частната жалба е върната като недопустима с разпореждане № 12 от 05.01.2018 г. по ч. гр.д. № 1482/2017 г. ІV г.о. ВКС. Разпореждането за връщане е обжалвано и потвърдено с определение № 492 от 23.10.2018 г. по ч. гр.д. № 3529/2018 г. на ІІІ г.о. ВКС. Срещу необжалваемото определение № 492 от 23.10.2018 г. е постъпила жалба вх. № 9308 от 29.10.2018 г. от Е. В.. Жалбата е върната с обжалваното в настоящото производство разпореждане № 311 от 26.11.2018 г. Разпореждането е законосъобразно. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК, определенията на Върховния касационен съд, постановени по жалби срещу преграждащи определения на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд, чиито съдебен акт е окончателен и не подлежи на последващ контрол. Жалбата срещу окончателното определение на Върховния касационен съд е недопустима и подлежи на връщане, както правилно е прието в разпореждане № 311 от 26.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3529/2018 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Независимо от изложеното, подаваните от страната последователно жалби срещу окончателни съдебни актове сочат за злоупотреба с процесуални права и ангажиране състави на Върховния касационен съд без дори да се сочат основания за незаконосъобразност на обжалваните актове. В поредицата частни жалби се поддържат искания за обезсилване на изпълнителните листове, въз основа на които е образувано изп. д. № ..... по описа на ЧСИ В. Й. – искане, което не е предмет на образуваните пред ВКС частни производства, и не може да бъде осъществено по този ред. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение